Какво достойнство :-) ?
Весело играем.
Над мене винаги седиш,
в началото си ти, а аз - накрая.
Така роди се първият фетиш:
да бъда твой и да се старая...
Да бъда роб на прелестта ти,
и да работя здраво, неуморно...
Да бъда свит, но упорит
със мъките си да те нося
аз към рая.
Да бъде в прах живота ми домашна,
прегърнал болката, да чистя.
Да бъда мрачен роб,
а ти богиня и неземна.
Пералнята да бъде мой надгробен камък,
а всеки петък сутиенът от въжето на балкона
да провисва.
Да не познаеш що е то легена...
Нима е той легенда - фетишиста?...
Цял ден да рови и да търси радост
сред болката на женските окови...
С леген в ръката стиснат,
Бельото женско, хвърлено на куп.
Ежедневно, доброволно робство.
Кому е нужен този труд?
Перверзия.
Да бъде твой по начин безобразен:
усмихнат пода да изтърква.
Когато минеш покрай него,
да потреперва и изтръпва,
когато четка със вълшебната си четка,
понеже с крак и остър ток е
жестокостта ти,
и търси пак от него сметка...
Но все пак в тесния ти свят
да се побирам в Рая...
Притискаш ме, и да! - кълна се:
Вълшебен лек е твоята плесница,
престорената строгост, лекотата на камшика...
Понякога аз искам да извикам,
но не е от това,
което другите наричат болка...
Така със тебе свикнах,
какво със свободата си да правя?...
ноември, 2008 г.
БЕЗДОМНО КУЧЕ
Вземи го вкъщи и учи да бъде верен,
подай храна, налей вода и нека да вечеря.
Ще бъде благодарен той, ще те обича.
Отритнат от света, след теб той винаги ще тича.
Ще носи пръчката обратно във ръката ти.
Когато те изгуби, тревожно въздуха ще помирише
и щом следата ти отново там намери, със радост ще се връща пак
при Теб, получил свише милост, щастие и благоверие...
Открил отново своето момиче...
Обичай го, тъй сякаш той е... нещо твое.
Обичай го като любим предмет.
Не може да е куче, толкова добър, почти поет...
Да не повярваш, колко добродушен!
Поема от ръката ти паничката с яхния,
отпива глътка, паничката застъпил с лапа.
И после, утолен, поглежда благодарно
в очите черни на стопанката, която
говори му за нещо важно, с нежност.
(Или на него може би така се струва!)
Любувай му се, и не го наказвай вече!....
Не го отритвай, нищо повече не наранява тъй
сърцето.
- 2 -
Дарявай го с любов
и нека в всичко за света от тебе да научи.
Да няма друга на света за него
и вярно образа Ти във сърцето си да е заключил.
Да бъде верен страж,
и нека да привиква с обичта ти,
Когато го даряваш с малко, да е благодарен.
Във очите му да има радост, когато благосклонно му даряваш свободата,
а после пак покорно да се връща
при своята стопанка,
захапал свободата си като ненужен кокал,
във краката ти да я поднася ...
скимтящ, безпомощен и топъл
А ти да го помилваш по главата,
да му прощаваш
онези малки прегрешения
на които е способен
верният приятел,
застанал винаги до теб,
той няма на момичето да бъде
никога предател!...
Във чудната ти къща
той отново ще се връща.
Защото тя е извор на блаженство.
Защото там открива свободата
да бъде сигурен,
че няма да го върнат
без къшей хляб, когато е останал гладен,
а зимата - от топла дума стоплен.
За миг го правиш най-щастливия приятел. -
Готов да спи в предверието на самотата,
от пирът на трапезата да глозга недоядения кокал,
да бъде носен от ръцете на стопанката-създател.
С доверие да се доближава до ръката ти,
и вестникът да носи всяка сутрин.
Макар и помияр и без порода,
обича да е сигурен до теб,
да следва и да бъде воден
с повод...
И нека да живее, обичай го, обичай...
Покорно да живее с теб, единствено момиче.
2.02.2008 г.
ХАЗЯЙКАТА
Аз дълго бях бездомен
и търсех през дъждовните ми дни квартира -
Жена,която може да ме подслони
и скрие - Жена, способна объркания свят във мене
да разбира.
Хазяйка търсех - и живот под наем,
да плащам с вярност и страдание.
Хазяйка, за която да е лесно да не сбърка:
любов, предателство,покорство, мъка...
Но виж: света навън - все още сив е.
Мъгли, ъгли на улици, автомобили,
светещи прозорци.
Къде е Тя във този сив и скучен свят,
къде е нейният прозорец -
със спуснато перде
домът на всички тайни,
където четири ръце за Нея все
се грижат... където той греши, а тя
наказва - където той покорен е
и затова обичан...
Там чакам аз на колене:
кога, къде ли ще ме срещне
моята Стопанка?
И пак студено е, пак искам да се стопля,
студът в ръцете ми отвънка идва...
Това не е студът в сърцето,
а то все още се опитва да привиква.
Но как, кажи ми, е възможно? -
Да нямаш дом и да е топло?!...
Напразно с себе си се боря,
не ще спечеля тази битка...
Приятно ми е, и не го отричам,
понякога да бъда воден,
Да ме изпълва с трепет
нотката в гласа й,
шума на роклята, ботуша й
с капризен цип,
когото все не мога
да затворя...
Харесва ми
да върша всичко,
съмнение да няма.
Да правя каквото заповяда.
Съвсем нормално е, да свиквам.
Хазяйката да ми е стопанин.
Съвсем нормален е камшика,
да не мога да избягам,
да не викам.
Това да е света ми.
И да бъда до крака й с повод.
И да спя до господарката на пода.
Във черните й нощи
да я слушам как заспива,
и сънищата й да ме догонват,
и сладкия й хрип от сънното издишане,
прозявката насън и думи казани...
когато няма тайни.
Сънува тя, и двамата сме
някак свързани...и свиквам със света й.
Да бъда сляп дано - и друго да не виждам!...
покорен роб до твоето легло.
Любов, нашийник и отрова -
Смутен съм и объркан, и обичам.
Ала не мога да се боря...
31.01.2010 г.
ТВОЯТ КОСМОС
Опитвам се да пиша хубаво,
но красотата в думите изчезва.
Римата в стиха ми
не създава нищо зримо.
Говоря, но умирам в редовете.
Бъди на римите любима,
прати във пустотата ветровете си!...
Спокойна зима е.
Във женския ти Космос
не мога да открия твоя образ
и вакуума, и мислите се сливат,
разреждани от нищото.
И няма ос света ни във пространството,
нехаем за физичните закони.
Това си ти - лудостта, пиянството...
Това съм аз - копнеж и самота,
и безпределно странстване.
TOILET SLAVE
Ах, твоите мечти те връщат на земята.
Мечтаеш да си бит, покорен...
Да легнеш във краката й,
да вкусиш адска болка...
и да те излекува нейната отрова.
Сънуваш как
разкрачена над теб е тя,
Уви! Не си я срещнал още...
Погълнал всичко и удавен,
какво във тебе се поправи
от празника на унижението?...
Какво ти даде нейното презрение? -
Защо така е то за тебе нужно?
Защо си мъж , а искаш да си неин
нужник?...
Защо поглъщаш болката,
а не я повръщаш?
Лежиш между краката й - Защо над тебе тя пикае,
не си клекало, нито вестник -
но ти поглъщаш всичко...
За този непотребен залък каква цена плати,
защо пикае тя върху звездите,
защо с лайното си й равен?!...
Лежейки между купчината женска тор,
това ли бе мечтата? - да бъдеш жалък, и за присмех,
но в страха от присмеха - да се оправдаеш, че си роб?...
Това ли бе последния фетиш? -
Да бъдеш гол, под късчета хартия,
под задника й да понасяш удари от нейната стихия.
Да бъдеш прав, естествен улей.
Във теб да пада мръсотията
и ти да си полезен - но не така бездушен като хартията...
Бъди й кошче!
Не е тя океана на мечтите,
в затвореното й море ти плаваш !...
Затворът й е тесен, адски тесен...
И ти поемаш не златен дъжд,
не бурята в морето, не стихията! -
Това е просто жълт и мръсен дъжд,
солен и топъл.
Поемаш и обидите й, и подигравките й...
Но този жалък жребий - кой го пожела?
Ще бъдеш днес, ще казваш "да" -
Без "не", не можеш да се отречеш.
Ще бъдеш бит, тук няма спор,
докато не приемеш,
каквото - или всичко - ти отнеме...
А то е: да живееш не, да служиш.
Господарката да те нахрани с болка, ужас.
Вкусът на поражението да ти е известен.
Да носиш тежкият товар - да си свободен :
роб .
Чудесни стихове, Миро!А от мен един прередактиран текст от старо хип-хоп парче:
vixenman пристигна тука с трабанта.....
Хайде всички Господарки, ще има дупе на аванта!
Раят е тук на земята.....
Пари, коли, Господарки(да ме ши#ат в устата...
Всички знаят че гащите ми са от ламарина...
Извинявай Господарке, но под страпона ти ще мина...
Аз съм болен човек.....тресе ме педерастията....
Колите, моторите, ПЕДАЛИТЕ... Tова ми е стихията!
Виновен ли съм -че съм ПЕДАЛ?
Виновен ли съм -че с мъже съм се е###?
Виновен ли съм -че х## в уста съм държал?
Виновен ли съм -че със съседа ти съм спал?
Аз съм млад, ПЕДАЛ, известен....
А ти си кестен и си анално девствен
Затова запомни едно...
Mога да го поема и три в едно!
Профил
Вход
