1
Ти си смисълът на моя живот. Не, не на живота ми, а моят смисъл. Събуждам се, поемам шумно и дълбоко дъх и усещам свежестта на утрото, ти си във въздуха. Поглеждам хоризонта, хладно е все още... Както сутрин очаквам слънцето, така очаквам и теб – с желание, но и с търпение. Твоята поява е неизбежна и ритмична, като изгрева - всеки ден. Не искам да бързам, искам удоволствието да дойде бавно... Не, не заради трепетите от очакването, не искам трепети, те са невротични и изтощителни. Искам наслада – монотонна, с тежък аромат, искам да я разтегна във времето и да уловя всеки детайл, да запомня толкова добре, че да мога да я изживявам отново и отново. Искам топлина и възбуда в душата, искам теб, ти си моят смисъл. Искам оргазъм, но не такъв, не телесен, искам оргазъм в мозъка. Дотегнало ми е от тези физически оргазми, за мен вече за като измиването на зъбите – присъстват досадно в деня ми, като задължение... Дори не са и задължение, задълженията са забавни. Моля те възбуди ме, неземно и отвътре, накарай душата ми да свърши, моля те, искам да я изпразня... Изпразни ме, не говори, не ме докосвай, не съществувай, но ме изпразни. Изпразни ме преди да съм се пръснала. Вече дори не ме боли... Поне да ме болеше. Празно ми е, безсмислено, а това ме изпълва, ще се пръсна. Помогни ми, помогни ми, без да мислиш, нека всичко просто да се случи и да се слеем в този мозъчен оргазъм и да полетим. Само не ме докосвай, недей, моля те. Обичам те и не искам да те намразвам... Още не съм те обичала достатъчно дълго, за да запомня толкова добре, че да мога да го изживявам с мисъл. Изчакай още малко. Само малко... И ме прегърни. Прегърни ме с мисълта си.
2
Извинявай... Мразя друг. Омразата е истинска, прекрасна, като ласкава и страстна зряла жена. Наистина го мразя. Не се обиждай. Ти ми даде спокойствие, но той, той ме излекува от безразличието и сега изисква от мен да му се отплатя. Налага ми се да чувствам, но не така, както всички чувстват, ами истински. Не мога да го опиша с думи. Няма да се видим повече, дори в мисълта си. Сбогом. Забравих те...
3
Мразя те. Благодаря ти. Само недей да ме обичаш. Не разваляй усещането, моля те. Остави ме да те мразя. В душата ми е такъв вампирски разкош, не мога да се наситя...
4
Искам нещо. Нещо ново. Непознато и неназовано никога досега. Не мога вече да те мразя. Отегчително е...
"Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен."
Паулу Коелю
Има страшно много истина в тези думи, ако се замислите над тях и ще разберете, колко трудно е да гледаш само собствиния си живот...
Много по-добре е да се наслаждаваме на миговете с човека до нас и да го приемаме с всичките му плюсове и минуси. Така и двамата ще открият щастието във връзката.
Повечето от нас, които сме тук сме на такава възраст, че трудно подлежим на превъзпитание. Първите 7 са минали отдавна и вече сме на много по 7.
За съжаление наблюденията ми показват, че има тенденции и при двата пола за "моделиране" на партньора според желанията ни. Колко голяма грешка.
Като в безбрежната прохлада на морето,
под сребърните сенки на брега –
навлизам плахо в твоя свят...
Това е тръпката на чувствата,
с които ме привличаш
към бистрите дълбочини на мислите.
Ти свързваш думите
като отдавна разпилени острови
в това море, което ни залива...
Говориш ли..? Или рисува твоят глас,
една земя свободна и красива,
един щастлив атлас..?
Мълчиш ли...? Дочувам ударите на сърцето ти,
което люлее се като вълна,
която бавно ме покрива...
Дори да си останеш бряг недосегаем,
аз пак ще те откривам.
Ръцете ми сега са две гребла,
които си почиват,
отдалечени от скалите на брега.
Очите ти, добри и тихи - два изгрева са,
които разливат светлините си над мен,
а устните – два розови корала,
събрали топлината на угасващия ден...
Мисли за мен като за морски бриз,
и лунния прилив, за който разказва нощта,
за бряг, изкован от копнежи,
където ще слеем души с вечността...
За пътища млечни, за морски звезди,
за всичко, което поискаш... Мисли...
За теб ще съм тих полумрак от лъчи...
Когато притвориш очи, знай,
че просто ме има...
Профил
Вход
