Беше краят на месец май, жегата вече се усещаше: лятото наближаваше все повече и в училището нямаше почти никого. Учителите излизаха в обедна почивка, а учениците с радост напускаха сградата.
В кабинета по информатика нямаше никого. Той бе защитил курсовата си работа и с удоволствие, примесено с лека умора, се облегна на стола, докато механично се занимаваше с разпускащи занимания пред компютъра. Госпожата му тъкмо си тръгваше, и тъй като той бе сред най-добрите в часа й и тя му имаше доверие, остави ключа на бюрото и се сбогува с него, напомняйки му да заключи на излизане. Той кимна лениво, и отново се обърна към монитора. Щеше да се помотае още малко, да разгледа няколко сайта, и след това щеше да отиде някъде на хладно, както всички останали... Неусетно се бяха изнизали десетина минути, когато той чу отваряне на вратата зад себе си. Обърна се и видя учителката си по английски език. Беше средна на ръст, тридесетгодишна, винаги бе облечена строго и изискано, и този път не правеше изключение. Тя го попита какво прави сам тук, а след като получи отговор, с леко ядосан тон заяви, че е трябвало да получи помощ от колежката си по информатика относно оформянето на презентация. Тъй като и без това нямаше какво да прави, той й предложи да помогне, тъй като информатиката му се отдаваше и бе много способен. Без да променя изражението си, учителката седна до него и пъхна диска си в компютъра. Той стартира презентацията, и започна да я разпитва, за да разбере какво се иска от него. Със равен и студен тон тя му заяви това, което я интересуваше, и му каза какво иска да направи. Не беше трудна задача, но изискваше време, и той моментално започна да работи, докато в същото време й обясняваше най-подробно... Струваше му се, че жегата се усилва все повече и повече; докато продължаваше да говори, той забеляза, че тя се размърда - явно съшо й бе горещо. С периферното зрение забеляза как тя разкопчава тясното си сако, което сякаш бе стиснало тялото й; след което освободи първите 2 копчета на меката си сатенена бяла риза... Изведнъж той усети как кръвта нахлува в главата му - струваше ли му се само, или бе усетил възбуждане?.. Опитвайки се да запази самообладание, той продължи да обяснява, като се правеше, че не забелязва нищо, но притеснението в гласа му изкочи рязко, когато тя свали сакото си и го хвърли на масата до него... Той бе вцепенен, не бе очаквал, че ще се развълнува по този начин... Изведнъж тя бавно плъзна ръка нагоре по неговата, отстрани на шията му, и я пъхна под разкопчаната му риза, галейки гърдите му... Той не можеше да помръдне, не знаеше какво да каже, бе загубил ума си, когато тя го попита дали му е горещо. Преди да успее да отговори, тя рязко завъртя стола му, изправи се и прилепи здраво устните си към неговите...Той едва не експлодира; беше със здраво телосложение, но му се стори, че тя е много по-силна от него и не може да направи нищо, за да я избута настрани, но... не искаше да го направи. Тя бе впила устните си толкова здраво, че той не можеше да си поеме дъх, а страстта на това нейно изненадващо действие едва не го накара да припадне от вълнение...Когато най-после отлепи устните си от него, той едва намери сили да й каже, че не е редно да правят такова нещо, най-малкото че са в училище и в отворена стая... Тя стана, закопча ризата си, взе сакото си и без да го поглежда излезе от стаята... Той не знаеше какво да прави, не можеше да мисли трезво... Стана и взе ключа, излезе и заключи стаята и тръгна надолу по стрълбите... Когато стигна до входа на училището с изненада забеляза, че той е заключен. Първото нещо, което му дойде наум бе, че са го заключили сам в училището, но бързо извади тази налудничава мисъл от главата си... Тръгна към задния вход, но и той бе затворен... Какво по дяволите ставаше?? Отиде до стаята на охраната, но тя бе празна... Реши да провери дали има някой останал в учителската стая, затова се качи на втория етаж и почука на вратата. Не получи позволение да влезе, затова открехна вратата и влезе. Голямата стая бе празна. Огледа се и забеляза притворената врата на килера, където се пазеха всички ключове. Известно време търсеше правилната връзка ключове; намери я и се запъти към вратата, но когато стигна дотам, не можа да я отвори. Тя също бе заключена!!... Строгият глас, който чу зад гърба си направо го накара да настръхне. Питаше го къде е тръгнал; бавно се обърна и видя учителката си, която се бе разположила на големия въртящ стол на директора, кръстосала крака, въртяща ключа на стаята около пръста си. Тя го гледаше над очилата си, а устните й се плъзнаха в лукава усмивка... Той бе плувнал в пот, от жегата но най-вече от вълнение и притеснение, и каза че училището е заключено и не може да си тръгне. Тя се изправи, сложи ръце на кръста си и с остър поглед тръгна бавно към него от далечния край на стаята, като му заяви, че двамата са единствените останали в училището и няма къде да избяга... Това бе последната капка за него, нямаше повече сили, вълнението бе толкова експлозивно, че причени погледа му, и той нестабилно тръгна назад, подпирайки се на една от секциите зад него........
Профил
Вход
