Валеше като из ведро! Работният ден на току що беше приключил и тя стоеше по една козирка и се чудеше накъде да поеме. Искаше и се да си вземе бутика червено вино и да се прибере, да се опъне пред компютъра си и да поговори с някой близък човек, някой от онези многото. Те невероятно много и липсваха. Единственото, което я притесняваше, че наи-вероятно никой нямаше да намери.
Тя отключи вратата и влезе. Пусна чантата си на пода, свали палтото си и то се свлече по ръцете и и падна на земята, свали и обувките си и ги остави така. Доблече се до дивана и се просна на него, като парче плат. Косата и беше мокра от дъжда, пръскаше се около и по цялото и лице, а кожената рокля, стягаше тялото й като менгеме. Ръцете и падаха безжизнено отстрани. Не можеше да помъдне. Чувстваше се ужасно самотна и знаеше, как да лекува тази самота.
Постоя около половин час и се надигна. Изглеждаше свежа. Отвори бутилката вино и наля част от него в една кристална чаша. И точно в този момент се сети за НЕГО…боже какво ли прави той сега, беше го забравила в тъмното мазе, омотан във въжета и кожени ремъци…веднага с чашата в ръка, тя се затича по стълбите надолу, но тясната й рокля, ограничаваше крачките й…с трясък отвори вратата и го видя. Той стоеше в същото положение, в което го беше оставила, как ли би и помръднал? Единствената разлика, това беше погледа му…МОЛЕЩИТЕ ОЧИ…бяха различни…Това й хареса. Тя продължаваше да стои с чашата в ръка и бавно да отпива от живителната течност….приближи се и му даде да пиe, а после седна до него развърза го и се загледа в очите му, умората надделя и клепачите бавно се спуснаха, първо мъгла, после пълен мрак…
Тя нямаше представа колко време е минало, но в просъница усети, че не се чувства добре, нещо й убиваше, не можеше да се движи, нито ръцете, нито краката, боже, даже не виждаше, какво ставаше по дяволите??? Тогава изведнъж се разсъни напълно…ТОЙ го беше направил, беше заел мястото й…чу странен шум, това беше той, обикаляше в кръг около нея и я докосваше, после изведнъж хвана ципа на роклята й и с рязко движение го свали до долу. Под нея, тя беше с чернен сутиен бикини и чорапи с жартиери, а роклята й падна безжизнена на пода…Къде отиде по дяволите, не го чуваше вече, студено е, мирише на мухъл…Стоя така известно време и се опита да се освободи, но възлите бяха здраво омотали тялото й…тогава чу приближаващи се стъпки и чупене на нещо, после пак тишина…и някой се приближава и залепва леден предмет в улея между гърдите й…ужасно студено е, да, това е лед, от топлината на тялото й, той започва да се топи и водата да се стича към коремът й и бавно да се просмуква през бикините й…започна да се гърчи, но не можеше да издаде нито звук, устата й чеше вързана…изпадна в истерия и тогава той свали превръзката и очите им се срещнаха...молещите очи бяха изчезнали…
Мнението е променяно 1 пъти, за последно на 21.04.2008 23:57. Виж повече!
Всичко стана толкова бързо, толкова неусетно... тя
нямаше никакво време да реагира, и точно това караше
тялото й да трепери в истерия... той беше поел контрола,
тя бе изгубила своята власт над ставащото...осъзнаваше
го твърде късно...влажното й тяло все още излъчваше
силна топлина, той щеше да продължи...неизбежно
е...пронизващият студ отново я разтресе, той
продължаваше да прокарва лед навсякъде; топеше се
моментално, а водата се просмукваше навсякъде..ако
можеше, би издала стон, но превръзката категорично
отказваше да й го позволи, което я изгаряше още повече,
а ледът се топеше за секудни...когато и последното кубче
обля пламтящото й тяло, тя бе навлажнила своите
тъмни...големи...МОЛЕЩИ ОЧИ...
Той отново се отдалечи, силуетът му беше погълнат от
мрака, който обливаше стаята....тишина...непоносима
тишина... Тя се размърда, опита се да се освободи от
стегнатата схватка на въжетата, но възлите бяха
железни...чорапите и бикините й бяха мокри, прилепнали
към тялото й, което правеше допирът им
по-особен...пъшкаше и стенеше, но той го бе направил
добре, умело бе вързал нежното й стегнато тяло..
Товага го чу..отново...тихи звуци разкъсваха витаещата
тишина; фигурата му бавно изплува от непрогледната
тъмнина...той се приближи.Беше облечен, което бе
поредното доказателство, че тя не контролира
положението; вече не можеше да се наслаждава на силното
му тяло, на здравите му ръце, на гладката му кожа..това
я измъчваше...Тогава забеляза - той държеше бутилката й,
и бавно наливаше виното в собствената й чаша...отпи
жадно и се вгледа в нейните молещи очи...господи, беше
безсилна, жаждата й се усилваше, тялото й
пулсираше...той отново напълни отново чашата, бавно се
сниши, и рязко свали превръзката от устата й...сърцето й
щеше да изкочи!...той поднесе чашата към нея, но тя не
стигна до устните й...това я убиваше..ръката му плавно
се рееше пред нея, а живителната напитка бе толкова
близо, толкова близо...докато не започна да се
отделечава....това бе измъчващо, тя страстно копнееше да
утоли жаждата си...той погали нежно с пръст пулсиращите й устни, което я запали, тялото й се разтресе; все още влажно, то лъщеше, сякаш гореше сред покриващия мрак сред нея...той оттегли бавно ръката си, а тя отвори очи..пронизващият му поглед я плашеше...тя изпъшка жално, когато той върна превръзката на устата й...отново беше беззащитна, покорена...не можеше да се възпротиви на волята му...той можеше да направи всичко, което си иска с нея...и щеше да го направи...щеше да направи всичко, което тя му бе правила, щеше да го измъчва така, както тя го бе правила...щеше да я гледа с каменно изражение, докато тя трепереше пред него, както тя бе правила....тя го осъзна - да..това я чакаше.
Тогава той покри отново очите й...тя изпъшка, страхуваше се от мрака, не искаше да го прави...Той силно вдигна малкото й вързано тяло, което истерично трепереше...но не можеше да се освободи..ръцете му бяха силни и допълнително я пристягаха, тя нямаше шанс да избяга..започна да умолително да стене, но единственото, което чуваше, бяха неговите стъпки; тя се страхуваше,защото щеше да бъде отнесена далеч..в мрака...в неизвестното...в НЕГОВА власт.................
Клепачите й бавно се отвориха...усети тъмното мазе, аромата му..усети присъствието му...не знаеше колко време е минало, но в просъница усети, че не се чувства добре...денят беше дълъг и уморителен..тогава го видя и осъзна...бяха минали едва няколко минути...той стоеше там, гол, неподвижен, омотан в кожените й ремъци...тя бавно се изправи, изпъна нагоре лъскавият си чорап, който се беше измъкнал непокорно, и го прищипа отново с жартиера си...вдигна чашата и го погледна отгоре...и ги видя...две влажни очи, изпълнени с зажда за милост...ДВЕ МОЛЕЩИ ОЧИ.......тя погали нежно лицето му; след което завърза отново устата му, обърна се и започна бавно и уморено да изкачва отново стълбите...затвори вратата зад себе си, оставайки го зад гърба си, в непрогледен мрак...
Денят беше дълъг...Тя се нуждаеше от почивка...
Профил
Вход
