Много ще се радвам да чуя мненията ви по тази тема.....
Аз смятам, че любовта без граници и без предразсъдъци ни прави да сме хора и да преоткрием човека до себе си. Понякога ни се струва, че животът е прекалено сложен и безсмислен, но когато изпаднем в подобни ситуации на избор разбираме, че смисълът на живота е простичък – просто във всяка ситуация да останем човеци и да се обичаме. Това е нещо като тест на живота, който просто няма как да подминем и трябва да го решим.
Човешкият живот е един миг от вечността изпълнен с премеждия и очакване на доброто. Животът ни подлага на какви ли не изпитания, поднася ни изненади, когато най-малко ги очакваме, за да изпита силата и вярата ни в него, а и нали болката и страданието ни правят по-силни и ни карат да се борим с всички сили, за да успеем, защото въпреки всичко животът продължава.
След всяко зло идва нещо добро – трябва да живеем за това добро и в най-тежките моменти да си повтаряме "и все пак, животът е прекрасен" и да не забравяме, че щастието е в малките неща. Не се изисква да имаш много за да бъдеш щастлив, напротив, трябва ти съвсем малко, стига само да успееш да го оцениш.
Всъщност любовта е тази, която побеждава предразсъдъците, другото е някъка страст или емоционална връзка. Трябва наистина любов за да се премине отвъд, да се приеме нещо което трудно се е възприемало.
Изключително утопична гледна точка. Все пак да не забравяме теоретичното обяснение за любовта, за феромоните, за шестте месеца розово-бонбонен период... А след това винаги се появяват предразсъдъците. Не можеш да ги пропуснеш по никакъв начин. Може с времето да се пригодиш, да правиш компромиси и да се пребориш с това, но не може без това. Едно клише - все пак това е солта на връзката. Не може всичко да е само цветя, птички и пчелички, а и затова се обичаме, дори заради проблемите и негативните емоции и заради облекчението след това.
Колкото и да ти се иска да опиташ от "любовта без граници", това е невъзможно, защото е временно. Колкото и да е без граници, това все пак е до време и не можеш да избегнеш антитезисното в ситуацията. Оттам нататък борбата за щастие е постоянна, но иначе би било скучно, нали?