Ето ви няколко ситуации, които ще започна, а вие ги продължете...
1. Очарователна служителка на КАТ с усмивка описва извършеното от шофьор нарушение. В допълнение казва, че и прилича на обявения за издирване престъпник и започва да го претърсва, бавно, но уверено приближавайки се към същността на мъжкото начало...продължете вие...
2. Някога случвало ли ви се е подобно нещо? Тя сигурно е на повече от 20, но изглежда толкова невинна в училищната си униформа... И така Ви гледа, сякаш за нея сте самия Господ Бог. ...продължете вие...
3. Лежите със счупен крак в болницата. Почивен ден. Съседът по легло си е отишъл вкъщи. Няма доктори. В цялото отделение сте само - Вие и младичката сестричка в бял халат. Под който, както открихте току-що, е абслолютно гола!!!
...продължете вие...
...Лежи пред теб. Опакован.
Изкушава те. Доближаваш го.
Не го докосваш. Дразниш себе си.
Отдалечаваш се. И спираш.
Обръщаш се. Гледаш го...
Не устояваш.
Протягаш пръсти. И го докосваш.
Разтваряш бавно... Станиолът пука и нарушава тишината...
Спираш. Опитваш се да се овладееш... Преглъщаш.
Примамва те кадифената му тъмна повърхност. Ароматът.
Желанието да го вкусиш. Да опреш зъби в него и да го бележиш.
Твой е... Можеш да правиш каквото поискаш с него.
Горещите ти пръсти оставят отпечатъци.
Нетърпението ти драска по него...
Облизваш пръсти...
Допира устните ти.
Искаш да го разтопиш и да задържиш вкуса му.
Първо с върха на езика, после с небцето.
Удържаш рефлекса на преглъщането и го оставяш да се стече към гърлото.
Затваряш очи... Да... Твой е...
Целият.
Наслаждаваш му се дълго.
Парченце по парченце.
Твоят любим...
неустоим...
ш о к о л а д.
8-)) това е любимият ми начин за водене на разговор - в най-обикновена ситуация да не знам къде ще ме отведат думите...
Най-нагло си изрових тази старичка тема, но смело заявявам, че е истинско съкровище.
Напълно съгласна съм с твърдението на Мефистофел, че думите могат да въздействат също така възбуждащо и провокативно, както и действията.
Лични наблюдения.
А съдейки по себе си, мога да твърдя, че нищо не е толкова побъркващо, както това някой да седи до теб и да ти шепне на ушенце какво точно смята да ти причини.
В пълни подробности.
Чак ми стана готино като си помислих. :Д
Сякаш самите действия влияят с една идея по-слабо, отколкото думите. :)