Бихте ли написали горска приказка на следната тема : . . . ?
В това време, в другия край на гоrата, отвъд голямата планина, отвъд реката, отвъд тихите шумолящи поточета, червената шапчица започвала своето странно пътешествие, което щяло да промени съдбата й, живота й, а също така щяло да стане основа за написване на нова приказка и нови легенди. ... по пътя си срещнала големия лош вълк, който обаче се оказал мазохист и не било проблем за нея да му запуши устата с гаг за да не хапе, а също така и .. му втъкнала огромен бътплуг ( който обаче от козината не се виждал). Скачала си червената шапчица, събирала цветя и гонила пеперуди, а горкия вълчо едва смогвал да върви в крак с нея дърпан на каишка която душала уж дебелия му и врат и му се струвало че ако продължават дълго така че отслабне повече дори и от времената на най-големия зимен глад и студ. А било лято. Късата поличка на червената шапчица буйно се веела и от неговото ниско положение разкривала удивителната гледка на нейните гладки, стройни крака, та чак до губещите се в дупето й прашки.
Горските птици украсявали тишината, шумоленето на листата, клоните на дърветата придавали онзи особен вълшебен оттенък на вълшебната горска природа.
Някъде пред тях си почивала една горска фея, която била малко странна като за фея, била арогантна и цинична и била не само пазителка на гората, а и нейна господарка. Стояла си на люлеещ се стол и четяла книжка. ( книгата се казвала „как да опазим гората от вредители” ). Както си стояла странен шум нарушил покоя й. Чупене на съчки, шумолене и други странни звуци се появили някъде в посока на извиваща се между вековни дървета тънка пътечка. Идвала червената шапчица водейки на каишка големия лош вълк.
Пристанала феята, вперила поглед в очакване на срещата. Сякаш гората замряла от изненада, спряла се и червената шапчица.
- Защо ми тъпчеш тревата ? гневно попитала феята
- Аз, аз само минавам – смутолевила нещо плахо червената шапчица. Смутено се заоглеждала в земята, обърнала се виновно на зад оглеждайки пречупените зелени стръкове трева по нейните следи.
- Аз щи кажа сега как само минаваш – приближила се към нея феята и й зашлевила един звучен шамар
Не посмяла да реагира червената шапчица, като вцепенена била, дали от магия, дали от притеснение и желание за по-близък контакт с странната непозната дама, каквато никога не бе виждала в живота си. Феята заоглеждала с поглед нарушителката на горския ред и спокойствие и гнева леко преминал в любопитство и задоволство от външния вид на новата горска гостенка. С магия си послужила феята – лек ветрец се завъртял около червената шапчица и повдигнал високо късата й поличка …
- Коя си ти – попитала феята.
- Аз съм зелената шапчица ( смутена и от притеснение червената шапчица си объркала името )
- Така ли , усмихнала се вече феята, ще те заведа сега в замъка за да ти боядисаме шапката, защото виждам че е червена
. . .
- Може ли да взема и него с мен – попитала червената шапчица ( наричана за кратко чш )
- Тук в гората не можеш да измъчваш животни. Феята завъртяла вълшебната си пръчка и превърнала вълка в грозноват мъж, който все така си стоял на четири крака, с атрибутите поставени от чш. – ако искаш да му дадеш някакво име, напиши го тук – казалата феята и подала малко листче.
- Да – отвърнала чш, помислила си за име, нямала много време, мислила бързо, трябвало също името да е на латиница, в главата й се завъртяла идеята за нещо означаващо човешко същество, но не знаела много добре английски, пък и не се сещала как се пише – написала “humon”
. . .
Мнението е променяно 3 пъти, за последно на 09.06.2008 22:47. Виж повече!
Веднъж едно момче минало покрай тaзи гора.То отдавна бе забравило какво е страх.Бе чувало хиляди легенди за гората, и за смелчаците които никога не се върнали от нея.Позачуди се, след което пристъпи бавно, навътре.
Гората на сенките и самодивите!Така била известна сред живеещите в околността.Много смели мъже, безследно,потъвали в нея.Носели се легенди за това,което се случвало там.Някой разказват,че огромната непроходима гората е погълнала цял войскови отряд на смел римски генерал.Хиляди са се изгубвали безследно в мъглата,която падала нощем.Никой оцелял не се е върнал за да разкаже.Единствено омайните песни,стенанията премесени с крясъци,хладния звук на металните мечове,огласял нощното небе.Следвали тишина и вой на обезумели вълци.Понякога,денем в гората навлизали групи от смелчаци,които откривали мечове и брони на осмелилите се войни,но нито един труп,нито един скелет.Всички потъвали в нощта.Времето сякаш било спрял своя ход,Други закони и власт диктували събитията.
Пореднaта кохорта от храбри войни,навлязла в непроходимата гора.Двама,смели преторианци вървели напред с разузнавателна цел,но никои не знаел какво ще се случи с падането на нощта.А тя бавно настъпвала...Луната засияла в своя ореол,вълците запя ли свoятa зловеща песен...
Уморени от непроходимия път,двамата поспрели на една открита поляна.Запалили буен огън,и зачакали своите.Умората бързо ги повалила на земята...мъгла премесена с аромат от рози се спуснала над гората.Смелите мъже били объркани от това,което изпитвали.Контраста от зловещи и красиви картини проблясвали в тишината.Скоро двамата,опиянени от аромата,бавно притворили очи...
Песен,като шум от много води,като звън от стотици камбани,като нежно ехо от без-края разбудило двамата.Било полунощ.Около огъня танцували десет босоноги жени,облечени в сияйни бели одежди,препасани с колани с цвета на дъгата..Носели бели наметала,с които прикривали дългите си руси коси. Лицата блестя-ли като слънца,телата им тънки като струни!Движенията,грациозни като на хищни котки,дебнещи своята плячка.Танцът им хипнотизирал двамата мъже.Те като че ли не стъпвали на земята,а вятърът разпилявал листата в нежните коси.Светлината от огънят бледнеела пред сиянието от красотата на девойките.Скоро цялата гора се осветила в лилава светлина!
Единият от мъжете понечил да се издигне,но тялото му било като приковано за земята.Телата им треперели от вълнението на неземната картина.Като от огън се появила друга девойка.Танцувайки в страстен танц,Тя тихо се приближила до вкаменените тела.Обиколила ги няколко пъти,като почти не докосвала земята.Бавно и грациозно поставила нежното си босо краче върху гърдите на единия.Косите и като изгарящи пламъци се свлекли по лицето на война.Сега разбрал от къде идва уханието на рози,той онемял от гледката.Очите й страстни,чисти и влажни!В тях блестяла светлината на хиляди звезди,сякаш целия свят бил заключен в тях!Те пронизали цялата му същност,забили стрели в душата му.Прочитали всяка негова мисъл,достигайки до най-съкровените му тайни!Властта им,почти до смърт,подчинила войн-ската душа.Устните й,изписани и нежни като коприна,жадни от страстта,пронизвали очите му.Дъхът й,с ухание на морски вятър,достигнал замръзналото в безвремието лице на войника.Той усетил,че вече и принадлежи.Нищо не можел да направи за да се противопостави на волята Й.Тя бавно разтворила устни....
Профил
Вход
