Нова генерация - винаги са ми въздействали по много особен начин. Когато за първи път ги чух, звучеше Скорпионите танцуват сами. Помня, че бях още доста мъничка, но ми направи огромно впечатление.
А ето и още няколко прекрасни техни песни:
Скорпионите танцуват сами
Обичам само теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи само мен,
скорпион с лилави черти.
Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е казал, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.
Отрова нямат те,
ела и не се плаши.
На брега на морето са
кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.
Обичам само теб
твоите студени очи.
Пронизващи само мен
човекът със лилави черти.
Някъде в мен останаха
мяукащи котки - лъжи.
Но античния вятър студен
ми каза, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами.
Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.
Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.
Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.
С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.
Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света игра.
Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.
““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““ “““““““““““““““““““““““““
Отвъд смъртта
Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.
До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.
Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.
Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.
Така ще прекараме вечерта
обвити в кълбото
на древните сили в любовта.
Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.
Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.
Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.
Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.
Радвам се че, се намират хора които оценяват това творчество. Митко бе един велик поет на своето време но така и си отиде неразбран, а вече е и забравен, затова пуснах тази тема. Няма човек които да прочете някои от стиховете му и да не открие нещо красиво за себе си. Обикновенно в България се цитират западни класици а големите наши се търкалят в пепелта, така е и с Митко, мир на праха му...
Профил
Вход
