В последно време често ми се случва да разсъждавам върху една доста деструктивна тема,която обаче намирам за изключително важна.Става въпрос за бдсм връзките и за тяхното разпадане.Или за трансформирането им в други варианти на отношения между партньорите – като понякога тези промени са положителни,но в повечето случаи не са.Говоря на базата на собствения си опит,а също въз основа на впечатленията ми – и не се сещам за нито една двойка,която е запазила за дълъг период от време бдсм-връзката си без кризисни периоди,компромисни промени и деструктивни усещания.Единственото изключение са хората,които нямат отношения извън така наречения плей.Но лично аз не приемам този вариант като пълноценен.А защо в другите случаи нещата се скапват,разпадат или най-малкото променят?
Разбира се,най-простия и банален отговор би бил,че няма статични човешки отношения,че след опознаването следва развитието.Както и че е нормално след страстта и привличането да се стигне до рутина,омръзване и отрицателни емоции,които да доведат до разпад.Но това ми се струва недостатъчно – по простата причина,че бдсм отношенията предполагат по-голямо поле за изява на фантазията.Също намирам връзката Доминиращ-подчинен в някои отношения за по-откровена,хармонична и здрава отколкото т.нар. стандартна връзка.От което следва,че тя би трябвало да е по-трудно разрушима.А реално се оказва,че не е така.
Според мен,колкото и неприятно да звучи,истинският отговор е,че ние по-скоро си играем на бдсм (не кардинализирам,говоря само въз основа на личните си впечатления).Че може би определяме бдсм като начин на живот,като начин на мислене и усещане..но реално това,което правим е просто игра.А всяка игра колкото и да ангажира за кратко или за дълго вниманието..в един момент приключва.След това напред излизат така наречените сериозни неща в живота.И тогава двамата партньори усещат,че колкото и уютно и фантазно да им е било в играта,те всъщност живеят извън нея.А там,отвън,усещанията между тях може да не са толкова красиви и розови.И да се случи така,че двамата да тръгнат в различни посоки.Като единствено анализират грешките от играта,за да не ги повторят в следващата.
В такъв случай какво би бил бдсм,ако наистина го приемаме като стил на живот,а не само игра?Да си представим следната класическа ситуация – Господар и робиня.Първото,основното негово усещане би трябвало да бъде да не забравя никога,че жената до него му е подчинена и желае да бъде такава.А любовта (ако я има) и всичко останало са след усещането за доминиране-подчинение,а не преди него.Т.е. Господарят е водещият,силният и решителният не само в спалнята и фантазията,но и във всяка една стандартна проблемна житейска ситуация,в която биха попаднали двамата.И партньорката му да усеща ясно и непрекъснато неговата воля,сила и решителност..а не само когато е вързана или изпълняваща заповеди да кажем.Ако това усещане се замъгли,разпадът е само въпрос на време.
Следващата предпоставка за бдсм стил на живот е пълното,тотално отдаване.Робинята да се усеща притежавана с всяка фибра на тялото и душата си.Да се радва на това усещане.Тук няма място за лимити и уговорки като в игра.Робинята може да се надява само на неговия разум и контрол за избягване на нейните деструкции.А не на предварително поставени ограничения.Реално погледнато тя би трябвало да е готова да умре,ако той пожелае това (и разбира се,той за да го пожелае трябва да е готов да понесе всички последствия).Тази жена не може да си тръгне от този мъж,освен ако той не го поиска или не я пусне – защото волята е негова,а не нейна.Да бъде готова да изпълни всичко,което той й поиска - а за нещата,които биха я деструктирали като личност,просто да се надява,че той не би ги пожелал.Примерно – ако двамата в даден момент са в различни градове,късно през нощта телефонът звънне и неговият глас произнесе „ела при мен”..тя става,облича се и хваща първия влак..независимо да кажем,че на сутринта е на работа,от която рискува да бъде уволнена..а само със съзнанието,че той знае какво прави и защо.И това да се отнася за всеки един момент и всяка една ситуация.Много хора биха казали,че това,което описвам е крайно и отблъскващо – вярно е.Но аз се опитвам да обрисувам пълното подчинение,тоталния контрол,волята и притежанието без да ги смекчавам.
Разбира се,говоря за Господар и робиня..но всичко казано разбира се,се отнася и за обратния вариант.
Това в общи линии би трябвало да бъде бдсм-стилът на живот.Който според мен е възможно да се запази,развие положително и да продължи много дълго.Колкото до играта на бдсм в една връзка – тя би могла да донесе много реализирани фантазии и хубави емоции и в никакъв случай не е нещо лошо.Просто като всяка една игра..има и край.
Извинявай,но съм съгласна с теб само за последните ти думи "това е крайно и отблъскващо".Но аз бих допълнила,че подобно поведение от страна на партньора ми винаги ми е действало страшно антисексуално.В началото може да е хубаво и възбуждашо,но в крайна сметка в един момент омръзва и "връзката" се изчерпва.
За мен роба ми трябва да бъде най-напред личност и чак след това мой роб.Искам в обществото да си имаме уважението и доверието един на друг,дори да се възхищавам от него в някаква степен,да има свои мисли и чувства,дори и претенции,да е равностоен на мен.....а какво правим в спалнята насаме вече си е лично наша работа.
Както вече споменах някъде,на мен лично ми е страшно обидно и отблъскващо раболепното поведение на партньора ми към мен в обществото,макар и понякога сама да съм го унижавала пред странични хора /карала съм го да ми прислужва гол когато имам близки приятел/к/и на гости/.Обидно ми е,защото мразя да допускам външни хора в личното си пространство.
Не бих казала че в моя свят БДСМ е игра.Но не е и толкова грубо и подтискащо партньора,по начина по който го виждаш ти.
Сега предполагам че ще попиташ "Щом е така,щом моя начин не е правилния,защо партньора ти е вече бивш?"Ами тъкмо поради тази причина че не подбираше нито време нито място да се унижава пред мен по всички възможни начини.В крайна сметка след 4 годишна връзка вече нито той можеше да измисли вече по какъв начин да се унижи пред мен,нито пък на мен ми беше интересно да го правя,просто се бях преситила.
Цецо,
за съжаление, (макар че до известна степен разбирам какво искаш да кажеш) изпускаш един много важен момент.
А той е, че светът в който живеем все още не е БДСМ свят, което ще значи робинята ти ще дойде при теб късно вечерта от другия край на България и ще си загуби работата, ама след това ти, като господар ще и намериш ли нова? Би ли могла да отиде и да обясни на шефа си защо не е на работа, като му каже истината? НЕ, защото няма как, нито ще я разберат, нито на някой би му пукало. Това се нарича капитализъм, и няма нищо общо с БДСМа!
Така че в случая не може да смесваш реалният свят около теб, с това което обичаш да правиш защото двете неща са несъвместими поне на този етап и малко или много навън трябва да спазваш някакво благоприличие поне от куртоазия към остналите хора. И аз обичам да се пека на слънце, ама съм се забила в Албиона и тука такова няма даже и лятото,....така че малко или много си длъжен да се съобразиш, с това кое е възможно и това кое не е....... всичко останало биха били мечти за един перфектен свят, който не съществува.
Мислех си,че има очевидна разлика между това,което се случва на равнището на съзнанието и неговото реализиране.Когато обрисувах ситуацията с телефонното обаждане (която визира Nyx) ставаше дума за готовността за пълно отдаване,а не,че то действително ще се случи.Самоконтролът е основното качество на всеки човек,който има претенции да бъде доминантен в бдсм и да поема отговорност за някой друг.Друго такова качество е здравият разум.И двете не допускат прояви на безсмислени и ненужни деструкции у подчинения партньор.Каквито биха се появили,ако описаната ситуация стане реалност.Доминиращият би трябвало да бъде съвсем наясно не само със своите и чуждите усещания,а разбира се и с условията на заобикалящия ни реален свят.Иначе би било доста опасно и безотговорно изобщо да влиза в тази роля.
Хиперболизирането на дадена ситуация с цел да се изрази едно усещане е метод,който не съм предполагал,че се нуждае от допълнителни разяснения.Бих могъл да обрисувам ситуация,в която Господарят изисква от подчинената жена да хване първия полет за международната космическа станция..което тя не би могла да стори и при най-силното си желание.Това,което за мен има значение са вътрешните усещания на хората.Анализът на някои от тях в контекста на бдсм беше целта на тази моя тема.
А аз си мисли, че цялата работи идва от мозъка на човека и неговите задръжки. Доста малко хора успяват да се освободят от тези задръжки и особено да не им пука за обкръжаващият ги свят и от техният отрицателен поглед. В началото на всяка връзка е страстта и новото и различното от предишното. В последствие, това нещо ти става познато и пак започва да те човърка онова нещо в теб: ами това правилно ли е! как ще реагират приятелите ми, шефа ми, семейството ми? Не съм ли прекалено различен? и т.н. И сякаш всичко умира.
Може би и в мене понякога глождят тези въпроси и затова съм нямал сериозна връзка с БДСМ или пък не съм намерил правилният човек, но по всякакъв начин се опитвам да се поправя.
Следя тази тема от пускането й и си мислех, че ще има по-голямо развитие, за това изчаквах с моя коментар, но сега реших да драсна моето мнение.
Аз също както Цветан не мога да приема връзка с даден човек, независимо дали е с БДСМ – отношения или не, без любов...обикновенният плей не е за мен. Не бива БДСМ да се превръща в начин на живот, винаги любовта, уважението и привличането трябва да са на първо място..., когато те минат на заден план, а играта на БДСМ стане основното в нашата връзка, тогава всичко приключва...това е мое мнение.
Ето какво става според мен... Срещат се двама души, влюбват се, всичко е невероятно, велико, те имат чувството, че са се чакали цял живот. Нещата потръгват, всичко е перфектно, през първите месеци са толкова влюбени и ненаситни, че прекарват нощ след нощ, безсънни и изпълнени със сексуални преживявания идва момента, в който те се разбират само с поглед, дотолкова вече се познават...ето тук вече започва спада...мълчанието, това че мислиш, че вече всичко знаеш за другият... вече ти става скучно и дори и да сте двамата, вече се чувствате самотни... тогава си казваш, ми това ли ме чака, така ли ще прекарам остатъка от живота си?
Кой е водищият в една връзка, кой се отдава напълно? Ми това трябва да става само и единствено в спалнята... В ежедневието двамата партньори трябва да са равни, не зависимо като какъв се определяш в БДСМ...
И тук Цецо може би трябва да си зададем въпросът: Колко трае една връзка и една голяма любов? Ми колкото сами успеем да я задържим... Прав си, че играта има край, но не винаги връзката ти трябва да свърши с играта... Направи така, че дори и играта да приключи, любовта да се съхрани и тогава, може да започнете нещо ново, а защо да не е даже и нова игра :)
Връзката между двама души, не бива да се уповава само и единствено на играта на БДСМ. Любовта не се изразява само и единствено с играта на роби и господари, тя е в усмивките, които си пращате, в нежните и неволни докосвания помежду ви, дори и в самия жест да подариш една роза без повод, колкото и странно да ви звучи това.
Най-лошият вариант е когато за единият всичко е само плей, а за другият това е една истинска връзка, на която държи и наистина е влюбен в партньорът си... според мен, такава връзка няма бъдеще, колкото и грубо да звучи това. Няма сила на света, която да направи така, че тези двама души да са заедно за винаги...рано или късно, този, за който всичко е просто плей, започва да се оглежда в страни и тогава играта просто приключва завинаги и няма връщате назад.
Обичайте се!
Мона
Мнението е променяно 1 пъти, за последно на 30.03.2009 21:19. Виж повече!
Много важен в тази тема е въпросът дали БДСМ е просто игра между любовници или партньори,или пък е начин на живот.Разбирам идеите на Цветан,който с неговия пост е отворил тази тема,Наистина за някои хора БДСМ е станал начин на живот,Робинята решително и непреклонно следва волята на господаря.И все пак,за да следва неговата воля,тя трябва да бъде наясно със себе си и с личността си,сиреч да осъзнава все пак какво прави и какви могат да бъдат последствията от неговата воля,което занчи,че и робинята трябва да мисли за отговорности(ако господарят й заповяда да скочи от 10 етаж).Другият вариянт е робинята да е фанатична на тема БДСМ и да е абсолютно крайна,или пък да е душевно нестабилна.няма да укорявам хората които са крайни в намеренията си,но не го удобрявам-абсолютно изключено.За мен БДСМ има корени и се е зародило от детството,самата мисъл да бъдеш нечия собственост,или пък да притежаваш даден човек.Чувството е невероятно и то идва точно от психиката на човека.За да можеш да притежаваш и да владееш другия,ти трябва първо да владееш психиката му,да можеш да четеш мислите му и да знаеш как работи ''жалкото'' му мозъче,и чак тогава този човек ще ти се отдаде тялом...за мен това е БДСМ-може би начин на живот,но винаги трябва да има уважение и любов(говоря за сериозна любовна БДСМ-връзка)между партньорите.Робинята ще изпитва нужда някой да я съпътсва в живота й,да има власт в него,да намира авторитет,сила и оптимизъм в своя господар,той трябва да я ''храни'' с емоции,а от своя страна господарят трябва да я уважава(особено пред другите хора),да я цени,да и прави жестове,да я закриля и останалото в БДСМ-играта е ясно.Но за мен това е животът в БДСМ,без ркайности,без сляпо доверяване,просто двама души,слети в едно(като една монета-ези и тура),които се допълват и уравновесяват+)))
"Връзката между двама души, не бива да се yповава само и единствено на играта на БДСМ. Любовта не се изразява само и единствено с играта на роби и господари, тя е в усмивките, които си пращате, в нежните и неволни докосвания помежду ви, дори и в самия жест да подариш една роза без повод, колкото и странно да ви звучи товa"
за мен винаги е било така, в моите интимни връзки, извън професионалните....
Казват, че живота бил една голяма сцена, но понякога трябва да излизаме от роля и да слезем от нея, като се потопим в ежедневието и бъдем просто себе си:)
Благодаря ти Линда, просто написах това, което мисля:)
А сега пожелавам на всички да изживеят един прекрасен ден!
Профил
Вход
