Дали ще използвате въже, кожени ремъци или копринен шал, обездвижването е чест похват в BDSM.
Разбира се първата мисъл винаги е за asian bondage, преврънато от японците в цяло изкуство, но в BDSM практиката обикновено се използват далеч по-прозаични техники. В комбинация с други средства и похвати (например някаква форма на сензорна депривация като завързването на очите), поставянето на партньора в безпомощно състояние може да бъде много еротично преживяване и за двете страни.
В какви случаи използвате връзване и обездвижване?
С какви действия ги комбинирате, за да засилите чувството за бепомощност у партньора си?
Имате ли предпочитани места за връзване и любими пози на тялото?
Ако сте подчинен или мазохист, как реагирате на обездвижването? Какво ви допада в него и какво би могло да ви притесни?
Връзването е едно от любимите ми сексуални занимания - независимо дали аз ще връзвам или ще бъда вързан. Усилията на жертвата да се измъкне и нейната невъзможност да постигне това; чувството, че някой те е надвил и те държи в ръцете си; неудобството и болката от стегнато завръзване и извиване на тялото по неестествен начин; продължителното държане завързан и принудата да понесеш това; чисто естетическата гледка на едно голо или полуголо тяло, което стои завързано и се гъне в опити да се освободи... Такива неща ми минават през главата, като си мисля защо завръзването ми харесва като еротичен момент.
За мен завързването на ръцете и краката е задължително условие преди страпониране от Господарка. Не съм завързан само ако съм с партньор. Стягането трябва да е такова, че да не ми дава възможност за резки движения. Защо го правя ли-завързването ми дава свобода за съпротива. Веднъж стегнат, аз ставам свободен да се дърпам и мятам, предоставяйки възможност на Господарката да ме приведе с малко усилия в положението, което Тя пожелае и да проникне в мен, налагайки ми изцяло волята Си. Позата ми може да е по корем или гръб, но предпочитам тая по корем, когата Господарката обхване врата ми с двете си ръце. Единствения недостатък на завързването е, че после остават синини.
Все пак зависи как и най-вече с какво си вързан разбира се,но чак синини....Не ми звучи никак еротично.
Аз самата не съм почитателка на пълното обездвижване-просто не ми е интересно,сякаш го правя с труп /извинете за сравнението/.Отнема ми удоволствието от "обяздването на непокорния жребец" в ръцете ми.
Разбира се не бих се отказала в никакъв случай да вържа ръцете и очите на партньора си.Доставя ми истинска наслада когато тялото му потръпва в очакване не знаейки какво ще последва,достатъчно безпомощен за да се предпази,но достатъчно свободен да се дърпа и мята от ударите или проникването ми в него,или да сменям позата на тялото му когато пожелая.
Има две неща който ме изкушават да опитам. Първото е с белезбици или колани поставени на ръцете от пред, така че да може да се използват за доставяне на удоволствие, Освен това те може да са прикачени и към врата. Другото е пълно обездвижване с въже, като ръцете са зад гърба, дланите са на противоположните лакти и са обездвижени така. Краката да свити в колената и са вързани глезените към съответните бедра.
Красотата е в очите на този който гледа....
Има безброй сексуални форми на обездвижване. Но на мен ми харесват някои, от чисто естетическа за мен гледна точка. Вид при който се възбуждам. Разграничавам го от практическата страна на въпроса.
Някоя форма не ми действа дотолкова еротично, доколкото я намирам удобна за дадена цел. В практиката търся баланса между двете.
Харесвам белезници, въжета, кожени колани и ремъци. Действат ми както визуално, така и като усещане и практичност. Ползвам ги
умерено, като времетраене.
Вързването е от нещата без които не мога. http://blogol.hu/pikz/forget/dita.jpg
Профил
Вход
