Виждам, че има мнения по темата и явно ви допада, на мен също:))), но много ми е интересно, защо по някои въпроси от втората част на поста ми, а именно свързани с БДСМ, никой не е писал, дали това е нарочно и умишлено ги избягвате или просто не сте обърнали внимание!?
Явно всички имаме нужда да се върнем назад в миналото и да си припомним с усмивка интересни и позабравени моменти от живота си... прочетох ви с огромен интерес и се надявам да пишете и за БДСМ... интересно ми е:)
Понеже нямам село много се радвах на децата, които имаха такова. Един ден решавам да отида на гости за уикенда на една дружка, която отиваше на село при баба си. Решаваме да отидем малко да си берем/крадем зелени сливки. Брахме и ядохме, брахме и ядохме и ни писна. Решихме да отидем до близкият стадион и да побягаме на воля. Да обаче там едни батковци циганета ни подгониха. Ние с дружката тренирахме лека атлетика и бяхме едни от доста добрите за годините си и времето, пък и имахме преднина. Циганетата ни подгониха и ние бяг нямаше време да търсим вратата на стадиона и решихме да прескачаме високата му ограда. Аз обаче се закачих на шиповете на върха на оградата и паднах по дупе. Понеже бях супер клечево дете има няма по голямата част от живота си съм била 35-45кг, като падам на дупе от високата ограда си пукам таза. Нищо не подозираща се прибирам вечерта в града у дома. Не казвам на нашите нищо, че то и така им идвах в повече, каквото можех да спестя, го правех. Та сядаме да вечеряме и аз вия от болка, ама усмихната с една ръка ям с другата съм се набрала на стола и стоя във въздуха, защото като седна на дупе и умирам от болка. Мислех си, че съм само натъртена. След мъчителната вечеря излязох навън пред блока и играх до късна вечер с децата. На сутринта нашите ме будят за училище, а те тръгват на работа. Като щракват вратата от външната страна аз се опитвам да стана. Все едно бях парализирана от кръста надолу. Искам да си мръдна краката и не мога. Лазих като партизанин 40 мин от детската до коридора да стигна телефона и да звънна на бърза помощ, а после и на нашите. Оказа се, че си пукам таза, в пукнатината се зараждат някакви бактерии, които разяждат коста на таза ми и я трошат случай в медицината срещан само по книжките на лекарите. Такава болка не бях изпитвала в живота си, а бях палаво дете.
Два месеца и половина бях на легло почти мумифицирана. Не можех даже да говоря от вибрациите умирах от болка, за смях да не говорим. Изпуснах абитуриентската на брат си и трябваше да ходя на екстра уроци, за да наваксам с материала и да не повтарям годината и да мога да завърша успешно класа. Беше малък ужас, от тогава не съм стъпвала на село.