Искам в тази тема всеки от вас да сподели по нещо от миналото, което сега е вече леко позабравено … и май като се замисля изпитвам лека носталгия по него, а именно по времето, когато бях малка.
Спомня те ли си, как играехме на криеница, а на ластик… на народна топка, на ръбчета…, а на шише:)? Помните ли филиите с краве масло, лютеница и сирене? Имахме колекции..от марки, салфетки, картинки от дъвки и шоколади, значки… Ходехме на бригади, лагери, бяхме чавдарчета, пионерчета и после комсомолци:) В училище ходехме със сини престилки с бели якички, а най-приятното занимание на момчетата, беше да ни издебнат и да ни ги вдигнат, за да видят какъв цвят са гащичките ни…:)
Като малки, сигурна съм, че всеки от нас е играл на лекари, на учители и ученици, на майки и бащи… та нима това не приличало на ролеви игри, но много по невинни разбира се:)
А спомняте ли си първата си любов? Аз я помня:)… бях осми клас и както всички деца, лятната ваканция бях на село при баба и дядо. Там срещнах НЕГО… беше рус със сини очи и си мислех, че е най-красивото момче на света… После… първата целувка, направо бях гипсирана. С една приятелка преди това много пъти сме се „упражнявали” пред огледалото и правехме какви ли не муцунки, как трябва да вкараш езика си в устата му и ти ли трябва да го направиш първа или той? Сигурно тук се смеете с глас, аз също се усмихвам:)
Понеже сме все пак в сайт с БДСМ-насоченост, сега изникват и други въпроси в главата ми, като например:
Помните ли първата си БДСМ връзка? Помните ли как се запознахте, а имаше ли любов или само привличане и всичко беше просто заради БДСМ и това, че трудно си намирате партньор?
Много ще ми е приятно ако ни разкажете различни случки от миналото си и да споменете по нещо, за което изпитвате носталгия и то ви липсва:)
Мона
“ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА, СИ ИМА ПРИЧИНА" – съжалявам не си спомням кой го беше казал.
Дааааа, хубави спомени имаше от онова време.....Всичко си беше точно така ..... Както се казва "Немаше ни Джи ес еми, ни интернет..." .
ЛАДА 2107 беше върха на автомиболостроенето, а "Кока -колата" и "Тублероните" бяха доста дефицитни стоки, а Бананите - само по Нова Година.
Но както се казва в една мъдра мисъл "Който не гледа назад няма сърце, а който не гледа напред няма акъл ".
Игрички :
Леденка, Кралю -господарю, Капитане какво да бъде морето...
Единия заповядва на другите
Моята първа целувка беше на 5... Тогава дърветата бяха големи. момичетата скачахме на въженца и изведнъж момчетата изкочиха от някъде и ни ги взеха. Момичетата се разпищяха и разбягаха и момчетата ги гонеха и улавяха с въжетата и ги целуваха. И след това отидоха да се оплачат на учителката. Аз не се оплаках-беше ми хубаво )
Спомням си...
как строявах целия квартал...момчетата предимно.
Не беше нужно много, само един път се сбих и ми се понесе славата.
После берях плодовете. Най-необезпокоявано тормозех по-слабите.
Влюбих се за първи път в един спринтьор от ЦСКА с божествено тяло.
Харесваше ми да си го харесвам от разстояние. Болката от несподелената любов ми доставяше в пъти повече удоволствие. И така. Тук е тясно дори за малка част от небивалиците останали далеч зад гърба ми, но благодаря на автора на темата. Хубаво е човек да се връща там...
Абе Io_ANNA, тази игра Леденка не ми е известна...или е някаква версия или не знам:)) Много ме развесели с твоя кратък,но съдържателен разказ.
Всяко лято от 1 до 7 клас бях на село при баба и дядо. Те бяха демократични хора и имах пълната свобода да правя каквото си искам. По цял ден обикалях бос по полето, баирите, реките и язовирите. Ловях риба с въдица и ръце, наблюдавах растенията и животните, а и те бяха толкова много.
От тогава ми остана обичта и преклонението пред природата, с нейните неумолими, понякога и жестоки закони, но и с нейната мъдрост и красота!
Мога още много да пиша, но това са най-хубавите ми спомени от детството.
И все си мисля, че човек винаги трябва да пази част от детето в себе си и да наблюдава и изучава светът около себе си като дете - с широко отворени и търсещи очи!
Може и да има друго име ...При нас се играеше така. Единия е магьосника който вледенява, другите скачат тичат кривят се в разни пози и когато каже "Замразни!" Всеки остава в позата в която го е заварила командата. И който мръдне отпада, последния идържал замръзнал, става следващия вледеняващ. Допълнително условие е и дори да не се променя мимиката, примерно да се намръщиш или усмихнеш, а вледеняващия има право да разсмива както намери за добре, говорене, мимики или други манипулации.
Веднага ми идва асоциацията Снежната Кралица и си игра така с пленника си ))))
Аз имам много случки от детството бях едно от онези деца, който на родителски срещи всеки се радваше, че не съм тяхното, освен моите родители.
В 4-ти клас реших да събера тайфата и да отидем да ядем череши, като ги крадем съответно от хорските лозя и градини. Събрах аз обичайните заподозряни и с песен на уста препуснахме към лозята и градините. Намерихме си хубава озряла череша, покачихме се на дървото и ядохме до припадък. По едно време излиза някакъв човек от малката къщичка под дървото и започва да стреля по нас с английска сол.
От всички лозя и градини да попадна на свекъра на класната. От всички апапи да запомни само мен. Ха де, какъв е процента на вероятност това да се случи на някой? Е с моят късмет случи се на мен.
Строиха ни на другият ден в училище идва свекъра на класната да ни разпознава мен ме знае коя съм и ме запомнил и така решиха че и останалите са от нашия клас. Изкараха ме пред класа и казвай ли казвай кой беше с тебе. Е, не казах. Наказаха ме да оставам след училище две седмици и да пиша на дъската до припадък. Краденето е престъпление. Обещавам да не крада череши повече. И така по два часа на ден в продължение на две седмици. На края на втората седмица тъкмо ми изтича наказанието и аз пиша на дъската: Краденето е престъпление. Обещавам да не крада череши повече или поне да гледам да не случа на свекъра на класната.
Излишно е да казвам, че последва ново наказание.
Бях около 5 годишна и незнайно защо не се спогаждах много с момичетата все играех и командвах момчетата. Един ден Пешо, баткото хубавец на блока, реши че нещо не иска да ме слуша нищо че беше с 4 години по-голям от мен и аз му играх едни тупаници. Да обаче младежът се обърна и така ме засили, че ме повали на земята.
Бях с едни много хубави метални полски фиби, нашите ми ги бяха донесли от Полша от ваканцията им. И като падам на асфалта ми се забива едната фиба в главата. Кръв, викове.....аз гоня Пешито и му викам: Ей сега, ако те хвана те убих. А той горкият ме моли да спра, че ми тече кръв от главата. Така се сбихме с Пешко аз цялата в кръв и той също, ама в моята кръв.
Мама погледнала през балкона в това време, не сварва да слиза пред блока да види какво става и кого бие дъщеря и. И като слезе и тя хвърли един бой на Пешито. Качи ме горе, накара ми се едно хубаво, извади ми фибата от главата, проми ми раните и ме наказа никакво излизане при децата, като не знам как да се държа, като нормално дете. Ха де какво е това нормално дете на мен ми беше непонятно аз мислех, че съм нормално дете.
Мнението е променяно 1 пъти, за последно на 01.06.2009 11:50. Виж повече!
Бях 5-ти клас и имахме едно Борянче, което винаги искаше да стой на училище. Всички бягаме от час Боряна уж излезе с нас, а току се върнала и има 6 само защото е единствената не избягала от час. Така ли, казах си аз. Трябва да се даде добър урок на Борянчето да разбере, че не може да се отцепваш така от колектива..... не е коректно.
Слизаме в столовата за обяд, а навън една зима, лед, а то едни стръмни стъпалa....... малък ужас. Всички сме с онези смешните апрески, в които краката ти изглеждат, като две малки пънчета и се пързаляш все едно си с найлонови торбички на краката, а пък като се намокрят, стоиш с мокри чорапи цял ден.
Та виждам аз пред мен Борянчето душа бере да не падне по стръмните стъпала. Викам си, моментът е чудесен сега или никога. Засилвам се и прас един шут на Борянчето по дупето. Тя пада от третото от горе надолу стъпало и се търкаля с пълна сила, докато стигне до входа на столовата. Счупи си ябълката момичето, да не говорим за психическата травма. Не искаше да идва на училище, изпадаше в паник атаки, като ме види или замръзваше или започваше да не и стига въздух да диша. Майка и ми каза, че съм звяр, а не дете и много ме мразеше.
Наказаха ме много лошо, всеки ден след училище ме караха да ходя в тях да и предавам какво сме учили за деня и да и помагам с домашните, за да не изпуска материал по моя вина. И така близо 2 месеца, докато се оправи. Не станахме приятелки никога, изришно е да казвам защо.
Та мина време пораснахме, гледахме предимно да се избягваме в училище.
Преди 10-тина години съвсем случайно се засичаме в родния ни град. Аз усмихната решавам сега е момента да се извиня за стореното на младини и да кажа на Борянчето, че безкрайно съжалявам за случката и болката, която съм и причинила. И така усмихната си казвам мина време, ама важното е, че знам че съм сгрешила и е редно да се извиня понеже не се гордея със случилото се. И за моя голяма изненада, като ме видя Борянчето премина с подтичкване на отсрещния тротоар и даже не ме погледна, обърна се на другата страна. Тогава разбрах, че някой неща явно не могат да бъдат забравени цял живот. Доста ми стана тъжно, ама си го заслужавах. Та и до ден днешен, като ме засече Борито и преминава на отсрещния тротоар. Не я виня сигурно щях да сторя същото, ако бях на нейно място.
Отиваме на екскурзионно и сме във влака вдигаме олелия до оглушаване. Хората силно възмутени гледат да избягат в по крайните купета, ама то ние сме навсякъде. Та ни раздават консерви риба, малка цаца в онзи обилен силно мазен доматен сос. Аз решавам да си я отворя и натискайки капака, за да не изпада рибката да излея мазнотията през прозореца на купето си и после сладко да си похапна рибката. От съседният прозорец жена пътничка рашава да си подаде главата за глътка чист въздух, че беше лято и една жега не се диша. Изливам аз мазнотията от консервата с риба и вятъра подема мазния облак и право в на жената от съседното купе в лицето. Чу се само едно Аааааааа и силен вик и след секунди с трясък се отвори вратата на купето ни. Кой беше виновникът гневно кращи жената пътник, цялата обилно обляна в мазен доматен сос, миришеща на риба и зачервена дали от соса дали от ярост не се изясни, готова да ни издуши и 8-те деца в купето и да ни излежи без проблеми.
Профил
Вход
