В "Добрия, лошия и злия" кой ви бе най-симпатичният? Ааа? :)
Определено злината, като част от някаква игра- става. Но като част от живота ми... "Бегам бързо". Макар, че последното ми бягство трая почти петнадесет години :(
Определено сегашните ми познания за живота (и в частност за злото- като фикция или като част от ежедневието ми) биха ме възпрели да подпиша какъвто и да било документ, пред погледите на весели роднини и приятели :( :)
Проява на голямо заблуждение е да се мисли за Злото като за "свободно", "забавно", "интригуващо" - в противовес на Доброто, което се представя като "скучно", "ограничено", "еднообразно". Това е нагло натрапван моден рефрен, който по принцип има за цел да стимулира хищническия инстинкт, да провокира чувство за глад и да кара хората, изпаднали под влиянието му, да купуват. Злото предполага противопоставяне, война, конфликт. В такива условия ние трябва да бъдем по-силните, за да оцелеем. Това означава подсъзнателно да се стремим към по-скъпа кола, по-престижна професия, по-широк апартамент, по-надменно държане - все атрибути на успешно извлечената печалба от превърнатия в труд наш страх. Злото е страх. А страхът изисква да се запасяваме.
Много сериозно неразбиране е да се мисли за Доброто като за нещо скучно и еднообразно. Когато казваме "Добро", не трябва да си мислим за циклични сълзливи песнопения пред Божия престол в рая. Доброто във философски смисъл не означава застой и липса на разнообразие - дори напротив! Както Злото означава премахване, унищожаване, прочистване, така и Доброто означава съзидаване, творчество, надграждане. Истинската интересност не може да се прояви в крайно изявилото се унищожение (Злото), защото единствена негова последица би била мъртвата и бездейна празнота. Напротив, крайното изявяване на творческия принцип (Доброто) може да осигури изумителното многообразие от чудеса, което е описано във всички богословски книги при акта на Сътворението на света. Без такова сътворяващо иницииране дори самото Зло не би имало къде да живее, да се проявява и да руши. Ето защо, по необходимост Злото е рожба на Доброто и само в лоното на Доброто то има какво да върши. Иначе Злото би се оказало невъзможно само по себе си.
Ние често сме привлечени еротично от картини, свързани със Злото, защото самата сексуалност, ако не е напълно ориентирана към създаване и отглеждане на поколение (църковно венчание и последващо целомъдрие), е с атавистична природа. Сексът просто за удоволствие е признат за грях от всички религии. Така че, когато му се отдаваме, малко или много се отъждествяваме с онова, което религиите наричат "грях" и не бива да се изненадваме от развиването на един вид "естетика на Злото". Това, щем или нещем, с още по-голяма степен важи в BDSM, където бива споделяно едно конкретно влечение към определени "адски" представи, господство и наказания, болка, подчинение - все неща, които са атрибути на Злото и по принцип нямат място в лоното на Доброто.
Жорж Батай доста добре описва взаимовръзките между секс, религия и табу.
Профил
Вход
