От както съм се регистрирала тук, а и в други специализирани сайтове за БДСМ и фетиш съм се питала, какво ли е било преди да ги има тях и изобщо интернета?
Доста потребители са писали в различни теми, че БДСМ е част от живота им още от ранна детска възраст… естествено тогава, те не са го осъзнавали, но по-късно, когато възрастта вече им го е позволявала и са започнали вече съзнателно да го практикуват, а не е имало интернет, как ли са си търсили партньори и от къде са черпели информация? Това ми е любопитно…
По-младата част от потребителите тук, едва ли ще могат да отговорят, тъй като те един вид са родени в зората на интернет-комуникациите и всичко е много по-лесно.
Аз също не съм много млада, но за съжаление не мога да отговоря на този въпрос, по простата причина, че едва от скоро разбрах или по скоро осъзнах, че имам подобни влечения.
Сега, а и от примерно 10-15 год. влизаш в нета, пускаш гугъл и готово, но тогава, как са практикували всички? Едва ли, ако се влюбиш или просто изпиташ влечение от дадена личност, би отишъл и би й предложил да я вържеш и да я биеш с камшик.
Как двама човека, имащи влечение към БДСМ са се намирали, сред тълпите от хора, практикуващи обикновен секс?
А инфото, от къде са черпили инфо, по всички въпроси, които са възниквали?
И както е казал Албърт Айнщайн – „Въображението е по-важно от знанието”, но все пак аз ще допълня, че знанието никога не е излишно и не би ни навредило:)
Дано не ви се сторят глупави въпросите ми…, но темата ми се породи и от факта, че голяма част от потребителите са тук, за да завържат контакти с хора като тях, а може би и нещо повече от виртуална комуникация...
Мона
П.С. Пожелавам ви усмихнат ден, защото „Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек” Виктор Юго
обявата е гласяла:
"Садист търси мазохист/ка"":))
спомням си един бардак години наред рекламираше:
"добрите мом4ета отиват в рая, а лошите където си поискат"
в интерес на истината доста трудно си беше де....
Ще използвам темата за да кажа нещо на пръв поглед странично.
Ако някой има специфични желания, на пръв поглед е най-логично да намери партньор на такова специфично място.
Проблемът е че клубовете реални или виртуални, приютяват хората по различини причини. Освен запознанства, които не винаги са с повод търсене на партньор, предимно хората искат да споделят своите преживявания или мечти, да обменят опит и идеи.
И когато отивайки на такова място не открият половинката си се отчайват:
Къде тогава, щом тук я няма.
Затова съветът ми е не се отчайвайте, търсете навсякъде. Късметът изскача от неочаквани места. Та интернет не е всичко, търсете навсякъде. Да не може да се върви с табела на врата АЗ СЪМ ФЕТИШИСТ, но бъдете изобретателни, наблюдателни и ще видите и други възможности.
Отговорът е прост - нямаше никаква информация и естествено нямаше начин някой да си признае, че има по-странни желания в секса.
Като студент се движех често в среди на студенти по медицина, където често се говореше за секс, за разлика от там където учех, но и там най-много да се кажеше нещо за оралният секс и нищо повече!
Но аз си задавам друг въпрос - трябва ли двама влюбени които си пасват интелектуално и сексуално, да се разделят заради това, че единия има по-странни желания. Не трябва ли да се търси път към съвместяване, към привличане и на другият към ВДСМ, защото ми се струва, че всеки носи в някаква степен БДСМ-ма в себе си, и просто не иска да си признае, за да не го помислят за извратен!
Дали ще се разделят, ако единят разбере, че другият притежава "странни желания", зависи от морала. И едното се е случвало, и другото, и едно трето; и да се разделят се е случвало, и да останат заедно, и това - първият да придобие "странните желания".
Io_ANNA много точно отговори на поставения въпрос! В отминалите времена, когато нямаше интернет (когато е нямало интернет), хората бяха по-комуникативни, наблюдателни и впечатлителни. В онези времена типична практика беше да излезеш на улицата, да гледаш хората в очите и да говориш с тях чрез устата си, а не чрез пръстите на клавиатурата. В онези времена беше (е била) много по-добре развита практиката на намекването, иносказанието, завоалирането. Обществото ни като цяло по онова време беше (е било) много по-интелигентно от сегашното и воденето на разговори за литература, идеали и прочея беше много по-разпространено. Ако искаш да внесеш някакъв намек за своите "странни" желания, просто използваш познатите ти елементи от гръцка митология, поетични образци и какво ли не, и следиш реакциите на "противника". Изпълняваният в цялост "ритуал на приближаването" е правел сексуалното търсене истински вълнуващо и пълноценно. Днес е доста импотентно от гледна точка на това, че можеш в сравнително хладната и абстрактна атмосфера на няколко поста да се осведомиш за повечето интересуващи те параметри.
Дълбочината на BDSM-разбиранията не се е променила от онова време и противно на очакванията, не е станала по-голяма, въпреки появата на достъпни информационни източници. Айнщайн е прав, че "въображението е по-важно от информацията". Аз например придобих една доста ясна представа за сексуалните си влечения твърде рано - още във времето, когато не се е ползвал интернет, поне не за сексуално образоване в България. В един момент ми попадна (вече комунизмът беше приключил и всякакви неща се превеждаха на български) една книга по сексология, в която освен всичко друго, се описваха голям брой "девиации" на сексуалността, включително и BDSM. Книгата беше доста подробна на примери и описани разновидности и естествено, аз прочетох всичко по въпроса с голямо внимание. Странното обаче беше, че почти всичко, описано там, аз вече си го бях представил и съответно бях извлякъл мисловно удоволствие от онази част, която ми харесва (тогава все още не бях опитвал нищо практически). Тоест, човешкото съзнание е способно да си изгради доста детаилна представа за своите желания и не е необходимо да ги види на витрината в Мола, за да му се прииска. Въпреки, че и витрината може да помогне по принцип.
Профил
Вход
