"Любов е да даряваш душата си без жал..и мигом да забравяш кому какво си дал!"
Е ...може би това е най-трудното ,защото винаги искаме взаимност във всичко. Ако някои успее вероятно ще е изпитал истинската Любов!
Вероятно....
Първите дни след раздялата, сутрин като се събудех в празното легло и ходех да повръщам.
При мен помогна ( отчасти) работата до скъсване и приятни занимания в малкото свободно време...
Болката остава в сърцата ни.......години наред, колкото и да ни се иска да забравим...не можем да заличим спомените като с магическа пръчка, не става...
а "заместителят" .... все едно да заместиш захарта със захарин - остава само гадния вкус....
Много драма, много нещо!
Нещата са толкова прости, но ние обожаваме да ги усложняваме.
Вървите двама. Единият пада. Става. И продължава сам.
Именно самотата е нещото, заради което хората се впускат в такива "лирични" терзания. Страхът от нея, страхът да бъдеш отхвърлен е двигателната сила.
Честно казано не изчетох всичките мнения по темата, защото подозирах, че щеше да ми се прииска да си прережа някоя и друга вена, повлияна от патетичния маниер, по който са написани. Затова може и да повторя някоя светла мисъл в тунела, задавайки следния въпрос:
Не сте ли се замисляли колко много съгражда едно разбито сърце? Колко много носи тази болка?
Остава въпросът, защо за хората патоса или страстта е най-ценното нещо? По някакъв начин това може да е свързано със статуса ни на съществуване. Това не е мисълта, която ни води в живота – това е действие; и какво мотивиращо и подкрпящо действие е страстта, желанието да превъзмогнеш трудности, болка и страдание. Страстта е също тази, заради която можем да умираме заради идеалите си, в името на по-висша реалност. Докато учените могат да видят това като чиста емоция или просто животинско желание,страстта е това, което ни свързва с източника на живота. Желанието да живееш, да живееш по правилниия начин, заради правилните причини, с верните желания, е свещена и свята сила.
Профил
Вход
