Разбити сърца, пръснати на хиляди парченца...
Може ли да бъдат събрани!? Да бъдат подредени като пъзел? Ами ако липсва някое парченце?
С лепило и конец ли ще го съшием?
Раните заздравяват, но белезите остават... Когато си наранен от любов, слънцето и целият свят около теб е сив и безличен...просто нищо не съществува. И повярвайте, тези рани нямат нищо общо с БДСМ, освен ако това не е някакъв специален вид мазохизъм, за който не съм чувала, но все пак може и да съществува...незнам.
Случвало ли ви се е скоро да бъдете изоставени, от човека, с когото сте мислили че ще прекарате живота си и да се почувствате така, сякаш целият свят се е сгромолясъл и вече нищо няма значение???
Какво направихте, как постъпихте? Как успяхте да се измъкнете от тунела и да откриете краят му, а там да видите светлината..., но не на сивото слънце.
Когато човек е в това състояние
е много трудно да вярва и да се надява, защото знае, че това е едновремено - път и присъда!
Да. Страшно е да няма звезди на небосвода на твойте небе.
Да. Болката е толкова голяма....че имаш чувството че
ако си поемеш въздух.... ще си прах и пепел.
Да. Няма думи на света...които да успокоят разбито сърце.
Но, аз знам .
Това отминава.
Винаги идва слънце след дъжд.
Винаги идва светлина след мрака.
Винаги се ражда ново нещо....след смърт.
Винаги идва нова любов и нови надежди ....
които да дават крила на изстарадалата душа.
Не си отива любовта, ако изчезне - не е било любов.
Ако те изоставят, сигурно боли. Не ми се е случвало това. А другото- аз да пропъдя любовта. И въпреки това боля. Ужасно, дълго, безкрайно, неспирно...до последния стон, крясък и сълза.
После разбрах-не е било любов, а кълбо от изпепеляващи страсти. И ме изпепелиха. Няма белези. Няма я онази бездънна самота след това.
Незная дали сама бих могла да се справя. Просто имах късмета. Шанса да срещна приятел, който бдя над мен докато плачех. Показваше ми пътя, който не съзирах с ослепените си от сълзи очи. Разказваше ми приказки докато заспя изтощена. Защо? Защо аз имах този шанс - не бях ли аз лошата, която изоставя?. Кое е лошо и добро са относителни неща.
Заслепена от страста, не виждах,че това не е любов. Болезнена страст, от която няма как да се изтръгнеш. Сега и оня, отритнатият ми е благодарен, че намерих сили да сложа край на една агония.
И двамата по отделно намерихме любовта. И въпреки твърдението, че след интимна връзка, мъжа и жената не могат да бъдат приятели. ...
Опровергахме това. Щастливите хора могат да бъдат приятели.
Само наранените не смеят да срещнат човека, който ги наранява.
Да може да благодариш за хубавите мигове, да простиш за лошите и да продължиш напред - това е разковничето да бъдеш щастлив.
Какво ще се случи за напред - никой не знае. Приемам щастието си във този миг. Всичко, което получих е безценен дар. Благодарна съм. Утре може да няма.
Когато откъсваш нещо от сърцето си боли-нещо си отива, но то е за да дойде по - добро.
Никой не може да разбие нечие сърце....всеки сам го прави, от илюзия, самозаблуда, страст или от нещо друго.
Благодарете си и прощавайте и сърцата ще зарастват без белези.
.. Времето лекува ..но и след 5, и след 10 години, оня бадемов, горчив вкус под езика .. някъде в ляво, си стои и напомня леко и нежно за моментите, за спомена, ... за това което е било, и което е можело да стане.. !
Как беше?
,, От любовта до омразата има само една крачка.,,
,, Приятелството може да завърши с любов,любовта с приятелство никога. ,,
,, Любовните рани не убиват,но никога не зарастват,,
Байрон
Профил
Вход
