Терминът "мазохизъм" е въведен в научно обръщение от знаменития сексолог Крафт - Ебинг. Първоначално той е обозначавал сексуална девиация, заключаваща се в достигането на полово удовлетворение посредством физическо или духовно страдание, причинявано от партньора или от самия индивид като заместване на половото сношение или като част от него. По-късно, благодарение на психоанализата получи разпространение по-широко понятие за мазохизма, отнасящо се до типа личност. Мак-Къри съобщава, че мазохизмът се наблюдава при 2,5% от мъжете и при 4,6% от жените. Така, че твърдението, че мазохистките черти са присъщи най-вече на женския пол, а садистките черти - на мъжкия, не съответства на истината. Ако родоначалникът на садизма, маркиз дьо Сад, е фигура добре известна - неговите книги се издават и в днешно време, посветени са му множество трудове, то човекът, с чието име е свързано понятието "мазохизъм", сега е почти напълно забравен, а всъщност именно за него си заслужава да бъдат казани няколко думи. Леополд Захер-Мазох (1836-1895) е писателят, през чието цяло творчество преминава мотивът на гордата властница ("Венера в кожи") с бич в ръка, обладаваща безгранична власт над робски предан на желанията й мъж. Почти всички героини на неговите книги са силни, демонични жени, погубващи своите поклонници. Подобна линия в неговите произведения е свързана със събития, имали място в живота на писателя. Като малък, Леополд Захер-Мазох бил слабо и хилаво дете, в детството му се наложило да стане свидетел на жестокостите, съпровождащи революциите от началото на 1846 г., а след това и през 1848 г. Именно в тази последна година - 1848 г. , той преживял събитие, задълго врязало се в неговата памет : негова родственица го завела на една от барикадите по улиците на Прага, чиято отбрана водела самата тя - с пистолет в ръка. В неговото подсъзнание за цял живот се закодирал образът на младата жена в кожи, командваща мъже. Друг травмиращ епизод за психиката на юношата била любовта му към Анна Котвиц, която била значително по-възрастна от него. Тяхната сексуална връзка носила садомазохистичен характер. След излизането на бял свят на най-известното произведение на Захер-Мазох - "Венера в кожи" (1870), на любовниците му се налагало да се превъплъщават в литературните му героини, за да задоволяват извратените му потребности. Захер-Мазох вероятно не е предвидил, че ще остане в световната история не като автор на многочислени художествени произведения и научни трудове (той защитил докторска дисертация още на 20-годишна възраст !), а като олицетворение на мазохизма. Макар, че това название да е свързано с неговата личност, самото явление е било известно от много по-ранни епохи, за което свидетелстват многочислените литературни източници, като се започне от времето на древността (Лукреций). В личния живот на Алфред дьо Мюсе темата за мазохизма е представена в концентриран вид: "Аз изпитвах просто непреодолима страст към моята любовница, в резултата на което целият ми живот придоби фанатично отшелнически характер. Ще дам само един пример: веднъж тя ми подари медальон със своя миниатюрен портрет, който оттогава започнах да нося непрестанно на врата си. Веднъж случайно видях бич за животни, чийто край завършваше с малка метална топка с шипове. Поръчах да прикрепят медальона към тази топка и отново го носех на шията си. Впиващите се при всяко движение в тялото ми шипове ми доставяха необикновено наслаждение. Дори понякога притисках така болезнения предмет към кожата си, за да го почувствам още по-дълбоко". Литературните описания на мазохизма са твърде разнообразни, а някои са добили характер на философски трактати, като например "Наслада от страданието" на Цимерман. В трудовете на пионерите на сексологията намираме многочислени описания на мазохистко поведение на техните пациенти. Партньорките на тези пациенти често се превръщали в проститутки, удовлетворяващи най-невероятните и странни потребности на своите клиенти. Срещат се какви ли не странни описания на побои, пробождания, тъпчене с крака, горене с нажежени предмети, мъчения с помощта на хитроумно изработени приспособления. Някои мазохисти разигравали сцени на съдебни процеси над самите тях, осъждането им на смърт и привеждане на присъдата в изпълнение. Изобретателността в това отношение е просто поразителна. От момента, в който от мазохизма се заинтересува науката, проблемът започна да се усложнява, особено в областта на психоанализата. Причини за девиациите започнаха да се търсят в някои механизми на поведение, установяващи се като устойчиви, в хода на неправилното развитие в периода на детството (така нареченият мазохистки характер). Известният психоаналитик Айделберг описва ред такива механизми и разновидности на мазохизма, свързвайки ги с нарушената полова самоидентификация, с преживяванията от ранното детство(например, с чувството на удоволствие, възникващо по време на физическо наказание от страна на родителите), моралното усещане за своята малоценност (в такива случаи мазохизмът се проявява в подсъзнателното възприятие на наказанието като на нещо напълно заслужено). Същият изследовател е забелязал мазохистични черти и склонности при много от фригидните жени и импотенти. Други съвременни психоаналитици търсят причините за мазохизма в така наречения критически период на идентификация с пола, който започва към 18-ия месец, и отново се проявява на 4-5 годишна възраст. Именно тогава кастрационната тревожност, нарушаването на връзката с майката, усещането за вина, пробуждано от родителите, могат да благоприятстват развитието на мазохистки тенденции. Изследователите установиха, че детските наказания предизвикват при някои от децата приток на кръв в тазовата област, поради което възниква ерекция, която в старша възраст нерядко завършва и с еякулация. Подобно съчетание на страдания, наказания и болка, съпроводено с наслаждение от изтезанието, може да се закодира в подсъзнанието на детето и впоследствие да функционира като единно неразривно цяло, като психо-емоционален комплекс. Ерих Фром свързва мазохизма с чувството на самота и отсъствие на усещането за собствена значимост: "Обхванатият от ужас индивид търси нещо или някого, към когото може да се привърже... Той вече не е способен да бъде повече собствената си индивидуалност, отчаяно се опитва да се избави от нея и отново да се почувства в безопасност, отхвърляйки бремето на своето "аз". Мазохизмът - това е един от пътищата, водещи към тази цел. Самоубийствените фантазии са последното убежище на този, който е бил измамен от всичко и всички - от тези, които би трябвало да могат да облекчат тази самота". За връзката между някои мазохистки тенденции и потребността от смърт свидетелстват примери, при които се постига сексуално самозадоволяване с помощта на предмети и възбудители, особено опасни за живота (електрически ток, самообесване, и т.н.). Мазохизмът, по мнението на Морей, в неговото широко психологическо разбиране, се свързва с потребността от установяване на връзки с други лица с цената на унижения пред тях и демонстрация на покорност. Следователно, мазохизмът - това е форма на търсене на контакт с други личности, дори с цената на собственото унижение и страдание. Подобни личности с изявен мазохистичен характер имат фаталистично светоусещане, омаловажават своята ценност, изпитват удоволствие от болка, наказания, болести и неуспехи. В общуването си с другите те са раболепни, боязливи, пасивни, склонни да провокират агресия върху себе си. Други демонстрират агресия против собственото си "аз" : отказват се от удоволствия, дискредитират себе си, провокират отдръпване, не приемат доброжелателното отношение към себе си, довеждат нещата до конфликти в своите партньорски отношения, създават ситуации, принуждаващи партньора им да ги наказва. По-изтънчена форма на тази мазохистична позиция е така наречения морален мазохизъм, когато даденото лице занижава собствената си етическа оценка, отнася се към себе си като към най-големия грешник на Земята, заслужаващ само осъждане. Споменатите мазохистки особености на психиката могат да са свързани - но не само - със сексуалното поведение. Интензивността на мазохистките прояви може да е много различна - от пълно отсъствие до изключително крайни форми и физически прояви. Могат да се обособят следните степени на мазохизма: - подчиняване на друго лице в съчетание със самоунижение, усещане за собствена непълноценност в партньорската роля, психологическа настройка за удовлетворяване на всички потребности на партньора при пълен отказ от своите потребности; ограничаването на мазохистките потребности чрез еротически фантазии, мастурбации, заместващи половия живот. Оказва се, че садомазохистки фантазии са присъщи на 12% от жените и на 22% от мъжете - реализация на мазохистки потребности извън законния брак. Това по-често се отнася за мъже, удовлетворяващи подобни потребности със съдействието на проститутки, докато в същото време в обикновения им съпружески живот те не практикуват нищо подобно. Случва се и завързване на "романи", целта на които е сбъдването на скрити мазохистки желания. В този особен случай се сблъскваме с раздвояване на "аз"-а между двете сексуални партньорки: подсъзнателно, това е предизвикване на другото лице към недоволство, агресия.
Често се срещат и такъв тип сексуални партньори, които с цялостното си поведение принуждават на ответна агресивност, макар първоначално нищо да не е говорило за подобно развитие на ситуацията. Провокираните впоследствие са удивени , че избухването на агресията е било посрещнато благосклонно и е предизвикало у обекта на техния гняв положителни сексуални реакции. Това е именно съзнателно подтикване на друго лице към садистки сексуални действия. Тук ние имаме работа с крайно диференцирани очаквания и поведения : едни търсят само сурови и властни сексуални партньори, а някои се нуждаят от партньори, които без излишни разговори ще причиняват в процес на съжителството болка (психическа или физическа), при трети пък се наблюдава комплексът на провокираната агресия, копролагния, уролагния, "предаването" на партньора на някой страничен субект и наблюдаването на тяхното съвкупление Съществуват и по-твърди форми на мазохизма, при които за желан сексуален възбудител служат пробождания, изтезания, нанасяне на рани. Щекотлив въпрос е мечтата на някои жени да преживеят изнасилване. Фантазии на тази тема могат да изразяват (но не е задължително) мазохистки тенденции, но истинските, скритите мотиви могат да бъдат разкрити само при щателно изследване на личността на конкретната жена. Наблюденията показват, че съюзите между лица, надарени със садистки и мазохистки черти, са много устойчиви и взаимно допълващи се. Те, като правило, не се обръщат за помощ и съвет, чувстват се добро заедно. "Чистите" мазохисти рядко попадат в кабинета на сексолога. Значително по-често се срещат лица с мазохистки индивидуални особености, явяващи се отражение на сексуалните проблеми и конфликти в техните партньорства. Мазохизмът, както и садизмът, излиза извън рамките на човешката сексуалност и бидейки свързан с личността, демонстрира много сложни и разнообразни източници на своето развитие.
Точно поради писанията на подобни "учени", термините мазохист и садист, са с отрицателна натовареност в обществото.
Абсолютно не съм съгласен, че това са сексуални девиации. Нима ако партньорката ми желае да я налагам с камшик и на мен ми доставя удоволствие да гледам гърчещото се под ударите голо женско тяло, това ни прави сексуални девианти!!!
По принцип, съвременната сексология приема, че всичко в сексуалната игра което се прави доброволно е нормално.
Затова мисля, че БДСМ - културата, в частност и мазохизма , има бъдеще.
Te са сексуални дeвиации обаче. Ето ти линк в доказателство на това, което казвам.
B ICD-10 с психиатричните заболявания е написано много ясно кaкво се класифицира, като отклонение. Погледни тук.
F64 Gender identity disorders
F64.0 Transsexualism
F64.1 Dual-role transvestism
F64.2 Gender identity disorder of childhood
F64.8 Other gender identity disorders
F64.9 Gender identity disorder, unspecified
F65 Disorders of sexual preference
F65.0 Fetishism
F65.1 Fetishistic transvestism
F65.5 Sadamasochism
F65.6 Multiple disorders of sexual preference
F65.8 Other disorders of sexual preference
F65.9 Disorder of sexual preference, unspecified
F66 Psychological and behavioural disorders associated with sexual development and orientation
F66.0 Sexual maturation disorder
F66.1 Egodystonic sexual orientation
F66.2 Sexual relationship disorder
F66.8 Other psychosexual development disorders
F66.9 Psychosexual development disorder, unspecified
A fifth character may be used to indicate association with:
.x1 Homosexuality
.x2 Bisexuality
.x8 Other, including prepubertal
Kaкто може да погледнеш и тук за повече разяснения: http://psyweb.com/ICD/ICD10/f60f69.jsp
Но и така да е какво лошо има в това да си малко смахнат и по рaзличен?
Мнението е променяно 1 пъти, за последно на 13.05.2009 13:32. Виж повече!
Това за канибала беше интересно! Но нали все пак говорим за разумно поведение и безопасност. А ако някой е решил да се самоунищожи по един или друг начин, то никой не може да му попречи.
В Международната класификация на болестите наистина има раздел -F65 Disorders of sexual preference, което в буквален превод е -разстройство на сексуалното предпочитание. Логичен е въпросът, ами ако не е предпочитание а допълнение към секса - тогава заболяване ли е?
Девиациите са отклонения от нормите и са най-общо два вида - статистическа и социална. Със статистическата девиация нещата са прости, поставяме примерно норма < 1% и веднага в нея попадат хомосексуализма, педофилията и т.н.
При социалните девиации нещата са далеч по-сложни. Какви са нормите, кой ги определя, по какви критерий се определят, еднакви ли са за различните слоеве на обществото и накраля дали изобщо се спазват!
И възниква парадоксът, ако жената се възбужда от смучене на зърната и а не от целувка, както предвижда нормата предписана от някой вожд, пророк или мастит "учен", то тя минава в графата абнормна личност с болестно разстройство на сексуалното предпочитание!!!
Ами, че за някои по фригидни жени оралната стимулация е абсолютно необходима за пълноценно полово удовлетворяване - и тях ли да смятаме за болни!
Същото се отнася и за мазохизма, садизма, фетишизма и т.н.
Почвам да се ядосвам - не обичам да пиша дълги постове, а и те обикновено не се четат.
Затова радвайте се на живота и удоволствията и БЪДЕТЕ ТАКИВА КАКВИТО СТЕ!
New Atom,
аз само констатирам фактите от там нататък всеки знае какво да си мисли и как да се чувства и никакви статистики или определения не биха променили същността на даден индивид, освен ако той самия не го пожелае. Това е!
Фактът си е факт и не може да се отрече, че фетишизмът както и садомазохизмът са сексуални дeвиации и по едни или други критерии са били осъзнати и признати, като такива. Има хора с това се занимават цял живот и мисля че малко или много трябва да са до известна степен компетентни щом тяхните критерии са общо признати в цял свят и да имат представа за какво говорят и как определят и класифицират различните видове сексуални разстройства.
Това обаче не би трябвало да смути някой по-скоро го прави малко по грамотен, за това какво представлява самия той. Нека кажем, че си една стъпка по близо до напълното опознаване на човешката си природата.
Не разбирам какво те е подразнило, но факт е че ядосан или не нещата не се променят. Научно доказани факти си остават такива, докато не се намери някой, който би доказал с други научни факти, че първите са били абсолютно погрешни.
За СЕКСУАЛНИТЕ ДЕВИАЦИИ .. погледнато от днешния обществен мироглед доста от нещата са се изменили.
Думата ДЕВИАЦИЯ е еманация на текущият общоприет морал.
Пример : Съжителството без брак е нормално, а до преди 20-30 години беше ДЕВИАЦИЯ..
С цялото ми уважение b2b2, ama съжителството без брак е девиация! Какво му е нормалното? Нормално според кой? Има ли факти доказващи, че е нормално?
Това е, като да ми каже някой, че убийството е нормално понеже в днешно време стават поне по 20-тина на ден и хората вече го приемат за нещо редовно или нещо, което се случва доста често в ежедневния ни живот.
Или може би ще е най-добре да започнем от самото начало, като дадем дефиниция за това какво всъщност е девиация и от какво се определя тя като такава.
Ами снимката на ника Ти преди 50 години .. е била девиация... сега е красива .. поне аз така мислия.. А ако е релалн твоя .. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
Карасижо бельо имаш ! ;)
Профил
Вход
