Говори ли ви нещо името “AtomAge”?
По времето, когато в социалистическа България все още не са отзвучали тезисите на Априлския пленум, а Западна Европа е разтърсвана от протестите на студентите и първите признаци на сексуалната революция, в относително “спокойната” Великобритания се появява едно малко и някак странно списание, на което обаче е съдено да се превърне в модерна легенда.
Екипът на Espressivo club продължава темата за пионерите в популяризирането на BDSM и изграждането на фетиш-културата през миналия век с представянето на списанието “AtomAge”.
Появата на това списание е дело на Джон Сътклиф (John Sutcliffe) - авиоинженер, изобретател, дизайнер, мълчалив пропагандатор, ентусиаст, самотник и чудак. Едновременно потискан, но и стимулиран от неудовлетвореността на своите влечения, постепенно извървява пътя от невзрачен идеалист до легендарна фигура в западната фетиш-общност.
Започвайки като скромен производител на авторски кожени облекла, Сътклиф, подобно на мнозина други пионери-популяризатори на БДСМ, постепенно открива възможностите за развитие на своето предприятие, ориентирайки дейността му към нишата на скритите фетиши към кожа и новите за времето си материали - гума и винил (PVC).
Към работата си с кожа Сътклиф се насочва случайно (доколкото собственият му интерес към жените в кожени дрехи не е изиграл ролята на двигател).
Според легендата, разказвана от самия Сътклиф, една разходка с мотоциклет поставя началото на тази дейност. Времето е лошо, вали дъжд и приятелката, което вози на мотора си се измокря. Тогава на него му хрумва да й направи подходяща мотоциклетна екипировка. Останалите младежи в компанията харесват резлутата и скоро той има достатъчно поръчки, за да превърне новото си хоби в професия.
През 1957 г. Сътклиф създава фирмата “AtomAge”, рекламираща се като “производител на непромокаеми облекла за дами, возещи се на задната седалка на мотора”. Сътклиф разполага предприятието си в задна стаичка на стара сграда в Лондонското предградие Хампстед (Hampstead) и въоръжен с шевна машина на старо започва да развива своите умения в работата с кожа и винил. Бизнесът му потръгва и в началото на 1967 г. се измества в централната градска част на Лондон.
Това е периодът, в който работата на Сътклиф като дизайнер на уникални кожени облекла е забелязана, а новаторският му подход към винила и гумата му осигурява поръчки за изработката на костюмите за редица телевизионни продукции. Значителна част от най-известните му произведения могат да бъдат видени в класическия телевизионен сериал “The Avengers” (“Отмъстителите”, 1961 – 1969 г., Великобритания), продукция на телевизия ITV, но сериозният му успех идва с изработката на кожени и гумени облекла за рекламната кампания на компанията Granville (Granville Chemical company), търсеща агресивно послание за налагането на своя препарат за полиране и защита на автомобили.
От компанията наемат атрактивно момиче за рекламно лице и поръчват на Сътклиф да създаде за нея специален “защитен” костюм.
Рекламните снимки, публикувани във вестниците с посланието “Тя има кожена защита. Вашата кола има ли защитата на нашите химически продукти?”, се превръщат в хит и това кара Сътклиф да се замисли сериозно върху “скритата страна” на интереса към неговите облекла и аксесоари.
Още докато работи в Хампстед, Сътклиф знае, че една немалка част от дизайнерските костюми, които създава, никога не се появяват публично след закупуването им. Те се носят скрито, притежанието им се държи в тайна, а единственият мотив за придобиването им е сексуалното влечение. Повечето такива клиенти са мъже, а желанието им за конфиденциалност му подсказва, че не е единственият, който се сблъсква с неразбирането на партньорката си по отношение страстта към кожените облекла.
От краха на собствения си брак Сътклиф осъзнава, че не е лесно тази тенденция да бъде променена, защото тя касае много дълбоко културните нагласи в обществото. Личната му неудовлетвореност от отношенията в брака той канализира в радикално нова посока. През зимата на 1972 г. по предложение на Хелън Хенли, дотогава обикновен клиент на неговото ателие, Сътклиф започва издаването на каталожно списание с името на фирмата - “Atomage”, в което освен представяне на своите нови работи, се публикуват и некомерсиални фетиш материали. На Хелън Хенли е дадена самостоятелна колона, а статиите, които пише тя, са насочени предимно към жените. Списанието предоставя и възможност за кореспонденция и размяна на адреси, а читателите се насърчават да се включват с лични истории и снимки.
“AtomAge” се издава във формат A5 с цветни корици и черно-бели вътрешни страници и струва само 2 GBP (6$ в САЩ и 20 DM във ФРГ) като разходите по доставката се поемат от издателя. Броевете се разпространяват по заявка, отправена до ателието на Сътклиф, а постепенно акцентът в съдържанието се сменя от кожата към гумените облекла и bondage-сцените. Тази промяна води до протест сред някои читатели, затова през 1976 г. Сътклиф прави реорганизация на съдържанието. Брой 13 на “AtomAge” за първи път се появява с притурка ("AtomAge Supplement"), представляваща на практика отделно списание, посветено на bondage-тематиката, докато основното списание се връща към кожата и гумата в чистия им вид.
Съвременници на събитията твърдят, че “AtomAge” по това време се прави от ентусиасти за ентусиасти, но този непрофесионален подход към бизнеса изправя Сътклиф пред първия финансов колапс.
За да спаси списанието и бизнеса си, той преструктурира изданията отново и през 1980 г. се появява новото “Atomage International”, което заменя дотогавашното “Atomage” и неговата притурка, издавана във формата А5. Новото списание е по-голямо (формат А4), с повече цветни страници и се разпространява от международни дистрибутори на 6 езика, като включва две допълнителни издания, разпространяващи се с основното: “Atomage Bondage” (само за bondage-материали) и “Atomage Rubberist” (само за фетиша към гума). През този период Сътклиф снима филми и издава самостоятелни книжки, посветени на фетиш и bondage, които се разпространяват заедно с “Atomage”.
През ноември 1983 г. една от тези книжки - “Историята на Герда” (“The Story Of Gerda”) попада в полицията, която обискира ателието на Сътклиф и изземва наличните материали. След разследване и шумен скандал, Сътклиф все пак е спасен от съдебно преследване, но му е наложена глоба от 1000 GBP и условието списанията и печатарските плаки да бъдат унищожени.
Разследването на полицията, публичното охулване и унищожените плаки на “AtomAge” (оценявани на сериозната за времето си сума от 50 000 GBP) изправят Сътклиф и неговото списание пред втората финансова катастрофа, този път много по-сериозна от предишната. Читателите на “AtomAge”, обаче, не забравят своя издател. През цялата 1984 г. той получава чекове и пари от своите почитатели, а клиентите, разполагащи с копия на някои от оригиналните фотоси, му ги връщат, за да може да издаде списанията отново.
През следващите години Сътклиф успява да преиздаде няколко броя на “Atomage International” (едва 800 бройки), но списанието повече не се възстановява.
Джон Сътклиф умира в офиса си в един неделен следобед на 1987 г., докато подготвя ново издание, този път далеч по-откровено говорещо за фетишите.
Тази история е много интересна и да си призная, не бях я чувала, въпреки че и аз съм живяла в зората на комунистическото общество. Когато четях всичко това, в мен се зародиха много странни мисли...свързах историята на AtomAge с историята на Еспресиво....много странна комбинация, но това бяха първите ми мисли. Малко хора биха ме разбрали и това ще са само хората, които са запознати с историята на сайта, както мен, почти от самото му стартиране. Сигурна съм обаче, че съдбата на Еспресиво ще е различна от тази на AtomAge, защото за разлика от AtomAge, Еспресиво отново отвори вратите си за свойте потребители.
Липсвахте ми...
Наистина много интересна история!Благодаря!
И съпоставката Ти е точна Hypnosis.Понякога първите падат,но винаги докосват и остават най-силно в сърцата.Еспресиво като едно малко детенце,падна,но намери сила да се изправи и продължи.Надявах се на това.И ние ще сме тук.
Също ми липсвахте...
Идвах,дори само за да видя онази целувка за "сбогом".Щастлив съм че не е била последна.Щастлив,когато получих sms от gmajl "Еspressivo-club.com..."
Благодаря,че отново Ви има!
Порокът продължава :)))
За да не отварям нова тема пускам един линк на "The Domain of The Baroness" - Latex fashions, from elegant to downright deviant!
http://www.baroness.com
За почитателите на латексовите облекла и фетиша :)))
Профил
Вход
