Има един период, когато това бягство е наложително. И аз точно за него говоря. Говоря за периода, в който поради липса на партньор или поради страх, да изпиташ това реално, или по друга причина ти търсиш начин за бягане. Бягане, не в буквалният смисъл, но бягане от тези свои мисли, от тези свои желания, тъй като не виждаш как да ги удовлетвориш за момента. Казваш си трябва да мисля за друго, а не за това. Но дали това се получава? Преди време ме попитаха: Как успяваш да избягаш от бдсм, когато не може да откриеш партньор и прочие, как успяваш да не мислиш за това? Честно казано не знаех какво да отговоря. Дали съм се опитвал да бягам и дали съм успявал? - Може би чрез спорт и други занимания съм се опитвал мислите ми да са заети с друго. Човекът който ме попита ми каза, че чрез гледане на сериали е успявал по някакъв начин да утоли своята жажда за бдсм и да не мисли за него, по времето когато поради липса на партньор или друга причина въпросният бдсм е бил недостижим. Но дали, чрез гледане на филми, чрез спорт или други начини може да избягаме? Мен това ме съмнява, може би за кратко, а понякога дори и за това кратко си мисля, че ни е трудно да успяваме. Лично на мен идеята за бдсм, така ми се е загнездила, че тези начини вече дори за кратко не успяват, да ме накарат да спра да мисля за това. Някак си мисълта за бдсм ме е обсебила. Предполагам, че и част от вас са обсебени от бдсма, от мисълта за него и т.н. Когато не успяваме да откриеме партньор, мисля си, че това ни кара да изпитваме още по-силно желание за бдсм. Вероятно понякога се опитваме да се задоволиме с бдсм филми, но това не ни ли кара още по-силно да го желаеме реално. И когато не го получаваме, не е ли възможно да стигнеме дори до лудост? Желанията и фантазиите непрекъснато се развиват и в течение на времето си мисля, че желанието за бдсм става все по-силно. И когато не успяваш, да реализираш своите фантазии, вече започваш да ставаш готов на всичко обикаляйки бдсм форуми и т.н. И когато биваш обсебен от бдсм и мисълта за него, но не успяваш да реализираш тези свои желания. Тогава когато в главата ти започне да се върти само тази идея и нищо друго, почти не се занимаваш с друго. Тогава биваш обсебен от бдсм, но не успяваш да го получиш.Тогава никакво "бягство" явно не помага. Какво ли може да причини това обсебване и не-реализирането на желанията?
Вие какво ще кажете по въпросът? Какво ще кажете за това "бягство" и за обсебването от бдсм?
Има го този момент - и при мен определено желанието да доминирам се засилва с времето. Но е малко по-различно - когато съм сам си изяснявам каква партньорка искам на база на последната ми връзка. Анализирам се и се опознавам. И всяка следваща връзка е по-близо до 24/7.
Желанието ми за BDSM се засилва, когато съм с партньорка и отслабва, когато съм сам. Не отслабва напълно, но "спи". Когато се появи нова - всичко "избухва" с нова сила.
Не обичам да гледам филмчета, освен понякога за нови идеи, но вече и това не ми е интересно. Чета книги, форуми, уроци и се образовам постоянно. Така ми се раждат идеите.
Времето когато съм сам го използвам, за да напредвам теоретично, а когато съм с партньорка - да трупам опит.
Профил
Вход
