В случая трябва да помислим и за двамата. Що за ортащина иде реч? Ако говорим за семейство то неможе да се нарече такова, а ако говорим за връзка що за връзка е това? Изобщо споделянето не ми е интересно, както и хората които го практикуват.
Словото „ортаци” ме присети за една стара история, която ми разказа възрастна сладкодумна баба от нейната младост по време на Втората световна война. Историята е хем весела, хем тъжна, хем поучителна. Разказва се за млада жена от малък град, която се влюбва в напет, висок и рус германски войник. Германецът бил спретнат, възпитан и джентълмен. Нашата мома се влюбва в неприличащия на местните грубовати, космати, ръбати и чепати ергени. И тогаз младите хора са се влюбвали нищо че е било война и всяка младост е неразумна и следваща порива на сърцето... Младите мъж и жена са имали не само платонична връзка, но любовта им свършва с края на войната.
Родителите на момичето решили да женят щерка си, само че ни един мъж от селото я нещял поради злощастната афера с германското момче. Само един мъж от съседно село се решил да я вземе срещу скромната зестра от няколко крави и няколко жълтици. Демек родителите си платили за това, че едно младо момиче се осмелило да не спазва патриархалната традиция. Заживяли те заедно, но един ден бабата (която ми разказа историята) отива на гости по обяд в тях. Вижда, че на масата са подредени четири чинии, а не три. Попитала я за кого е четвъртата чиния и тогаз младата жена се разплакала. През сълзи разказала, че мъжът й я карал да слага още една чиния за „ортака”. Жената го умолявала да спре, да не прави така, да забрави, но нашия балкански герой бил непреклонен. Винаги държал да има чиния и прибори за ортака.
Историята свършва с това, че жената се развежда след години с този дето му платили няколко крави и няколко гроша , за да вземе блудна жена....
Втората световна война слава богу е свършила. Какво ни остава на нас, съвременните жени тогаз!? Да поканим всички ортаци на една маса, да вдигнем чаши и да си кажем: „Кой ебал – ебал, кой спал – спал. Хай наздраве!”
В подкрепа на горното ще си позволя за разкажа и аз една кратка истинска история от Пловдив:
Обикновено пловдивско семейство, живеят в кв Тракия! Един ден съпругата имала неблагоразумието да заведе любовника си в къщи следобед и заповат да правят секс! Само, че както винаги става (по закона на мърфи) съпруга и ги сгащва в спалнята! Освен, че обезумял от ревност, яд, накърнето мъжко самочувствие и (каквото се сетите още) съпруга в момент на проблясък на мисълта (насред афекта си) поискал 40 лв от любовника на жена си! разбира се ги получил веднага! После в хола над дивана закачил портрет на съпругата си и вътре в рамката под стъклото и двете банкноти по 20 лв! И когато идвали гости у тях (а той полнал да кани близки и приятелски семейства често) нормално хората се интересували какви са тези пари при снимката на съпругата му? И той с удоволствие започвал да разказва цялата история, а съпругата му всеки път преживявала отново и отново ужаса и срама от станалото!
Накрая историята е тъжна, жената след 1 година такъв тормоз получила психическо разтройство!
Ето и още една история. )))
Преди доста години съдийка от един окръжен съд, разказа за нейно съдебно дело. Жена живеела на семейни начала едновременно с двама мъже, в един и същи апартамент във въпросния окръжен град. Как точно са поделяли двамата мъже възлюбената си не зная, но в един хубав момент младата жена забременяла. Тогава, преди около 15 години, ДНК експертизите за бащинство бяха безобразно скъпо и много рядко удоволствие. Разчиташе се на кръвните групи, което си е голямо тото. Така че можеше само да се предполага кой е бащата. Най-любопитното за мен беше предмета на заведеното дело. И двамата мъже се бореха по между си и всеки искаше да бъде обявен за баща на детето.
Профил
Вход
