Тук, new_atom, отваряш много голяма тема върху, която съм готова да споря:)
Но за информацията принципно съм съгласна....и това се отнася за всичко в живота, си мисля.
Ако става въпрос за това, дали повечето хора биха могли да бъдат убедени, че секс + БДСМ е по-добре отколкото само секс, да наистина темата е много голяма!
Да носиш тайна сигурно е тежко. Все едно си с маска. Несподелянето е вид лъжа- затова е толкова тежко за емоционалните личности.
Години наред съм се блъскала с дилемата винаги да се казва истината.
Но годините ме научиха на друго. Важно е да поднасяш на хората толкова колкото могат да понесат. При мен проблема не е че бях върла фетишистка и бисексуална, а това че съм омъжена и не трябва да нараня,човека с когото съм обвързана.
Вждаше ме че излизам, но той така и не повярва не допусна, че може да е с мъж. Смята ме за лезбийка, не се опитах да го опровергавам, само му казах че съм бисексуална, той продължава да ме мисли за лезбийка, просто консервативното му съзнание не може да възприеме нещо средно.
Виждал е въжета, белезници и прочие неща да се мотаят из вещите ми, но едва ли си е представял за какво ги използвам. Не мисля, че ако седна да му разправям на мен ще ми олекне, но на него непремено ще му се отврати. Затова съм споделяла със хора които ще ме разберат.
Ето че манята ми за няколко години се изчерпа. Останаха малко неща без които още не мога. Така, че сега съм си пак нормално-луда.
БДСМ беше една допълнителна лудост, иначе винаги съм си била различна и освен, че понякога съм се чувствала самотна, други негативи не съм имала. Харесвами да съм различна, но гледам да не го натрапвам на другите. Иначе аз самата ще съм една досадна мухичка.
Вижте ме.....различна съм. На кого му пука?
Та ето ви другата страна на толерантността, не другите да приемат мен, а аз да не им натрапвам в монотонното им ежедневие своята пъстрота.
"не другите да приемат мен, а аз да не им натрапвам в монотонното им ежедневие своята пъстрота."
Много добре казано. Наистина, това че ни обхваща бдсм-ексебиционизъм от време на време, не само че не е добре за нас, а и е от части опасно за околните. И въпреки че изгаряме от желание, да "заразим" с бдсм идеи хората около нас, с тайната надежда че и те може да ги носят в себе си, трябва доста внимателно да се подбира обекта на който да се разкрием. Не за друго, а защото това разкриване неминуемо ще доведе до въпроси и любопитство у него, и евентуално до необратима промяна в сексуалния му живот. Та според мен, трябва да се подхожда внимателно и с отговорност.
Естествено, това не важи за невинните закачки на по бира и картофки с приятели, но които всеки подмята на другия "ей, курвооо" и други подобни :)
Io_ANNA както винаги даде нов прочит на темата...
и изказа макар и по нейният си /великолепен/ начин...част от нещата които
мисля и аз.
Точно днес имах ситуация в която за пореден път си казах ...
защо ли се опитвам да ги накарам да видят зад хоризонтите които цял живот
следват в сивото си ежедневие...
да се докоснат до харизмата .. да им дам нещичко ...
в което ще могат да се огледат и да видат че има и друго-то :)....съвсем алтруистично ...без нищо в замяна...
И пак - не .
Жалки в еднообразието.И още по-жалки заради невъзможността си ,
дори просто да приемат!
Една капчица живеела в океана. Слята с другите във вълна се клатушкала насам натам. Струвало и се безсмислено. Един ден видяла нещо ново. Бряг. Видяла как други далечни посестрими се втурват и блъсват в скалите, разпилявайки се на разкошкни пръски. Поискала да изпита това. И дали защото си го бе пожелала или просто кръговрат на живота, приближавала все повече и една нощ, когато луната изгряла- пълна и дива, капката усетила порив надигнала се заедно с другите в мощна вълна и политнала към една скала.
Сблъсъкът бил болезнен, но възхитена от новото усещане не чувствала болка. За миг летяла във възудха - сама. САМА. Единствена както никога.
Представяла си колко е красива, летейки надолу към водата да се слее в нова вълна и пак да потегли устремно към прибоя. Дълго, цяля нощ това се повтаряло. С всеки полет желанието й угасвало. Искала да е само във въздуха, но без болката от сблъсъка. Дошло време, когато и идвало да креши в желанието си да спре това безумие. Уморена заспала, когато накрая утихнала бурята.
На сутрина почти се бе зарадвала на покоя. Вълната се движела бавно и лениво по песъчливия плаж. Почти усещала как дращи нежната и кожа. И в един момент вълната се отдръпнала без нея. Тя останала на влажния пясък. Слънцето се надигало към зенита си. Ставало все по горещо. Чувствала как цялото и мъничко същество започва да кипи. Да олеква, да полита нажежена нагоре. Видяла брега от високо, дори не си бе представяла, че съществува такава гледка. Видяла хоризонта и отвъд него. Земята ставала все по мъничка. След това отново не била сама. В пухкаво облаче била с други свои посестрими, но други не тези които познавала. Ех, казала да можеха моите сестри да видят това. Неописуемо е. Порадвала се малко на новото усещане когато започнало да става студено, наелектризирано, зловещо. Проблеснали светлини и се чул оглушителен шум. Отново започнала да се усеща мокра, тежка, с желание да се отрони и да полети надолу уморена. В нея се блъскали други студени, тежки, мокри капки, до мига в който се понесла надолу. Кацнала върху нещо ароматно и кадифено и заспала уморена.
Сънувала сладък сън. Когато се съмнало видяла необикновен цвят. Толкова невероятен, какъвто никога не била виждала в морето нито по брега... Слънцето я погледало и проблесвайки за миг се почувствала най- красивото нещо до сега. .... ех да можеха моите сестри. А една нейна сестра видяла не един не два, а цели седем необикновено преливащи се цветове, сияещи над земята във пъстра арка. Чувствайки се неземно красива си спомняла скучния живот във вълна.
Водните капки обикаляли света, летели нагоре и надолу, попивали във жадната земя, прониквали в нея, изследвайки незнайните и дълбини, избликвали в светъл ручей, втурвали се в бързей, в река, тичайки към морето, стигайки накрая в океана - У ДОМА.
След цялото това приключение капката знаела, че светът е изтъкан от хоризонти, от прекрасни по-прекрасни и ако има търпение ще се докосне до всичко за което си мечтае.
Eee, приказката е супер! Ще си я чета всеки път, когато ми е криво. В нея има страшно много положителна енергия. А за толерантността съм съгласен с тези които са писали и преди мен, че за да си толерантен трябва да си информиран /разбирай интелигентен/
Лек ден от мен )))
Профил
Вход
