Интересно ми е има ли хора при които от раз се е получавало реализирането на фантазиите им.
При мен е малко нетипично: Не знаех, че съм фетишистка. Просто имах по-странни желания. И в мига в който се появяваха- сядах и ги описвах.
Щом си го изяснях, го пусках някъде като обява.
И ставаше. Нещо му лисваше, оказа се че просто трябва и точния човек.
Когато се намери- нещата ставаха от раз.
При някои разочарованието от първия неуспех е демотивиращо и си правят извода- е не е както си го представях, явно не е за мен.
Други са упорити и опитват докато стане.
Аз подхождам сякаш забърквам някъква пикантна рецепта. Добавям, махам, забърквам- докато се получи желания вкус или пък нещо неочаквано но невероятен ефект.
Така, че не е до късмет. Това, че се е получило е защото съм се постарала да се получи.
При жените е по-лесно, поради простата причина, че съотношението домини-роби е сигурно 1:50 (може и повече да е). Винаги ще се намери желаещ. Даже няколко. :)
Ще си позволя да възразя. Въпросът не е само "колко", но и "какви", нали?
Личният ми опит показва, че много малка част от кандидат-робите имат представа какво точно значи тази позиция. Преобладаващата част от тях са мъже, които искат "просто нещо по-така" или изобщо не знаят какво искат. Така че голямото количествено предлагане не предполага лесен избор.
Разбира се, има и елитни подчинени, но те са също такава рядкост, както и истинските домини.
Хм....не се бях замислял от тази гледна точка. Може би си права - от многото роби, само малка част стават. От друга страна - ако има много роби от които само малка част "елитни", защо няма много домини, пък било то и не съвсем "елитни"? Темата е безкрайна, знам... :)
Според мен е важното да е упорит човек ако желае да се получи. Особенно ако това е смисълът на живота ти. Търсиш, опитваш, надяваш се, а когато не се получи отново и отново... От раз обаче нещата трудно се получават, а когато се получат понякога не ги оценяваме, защото си мислим, че след като още от първия път сме получили това, което искаме, можем да открием нещо дори над това за което сме мечтали или ни е страх да не изпуснем нещо по-добро. Няма как да има база за сравнение човек ако се получи нещо от раз и всичко се разваля обикновенно. А и да се получи така е все едно да спечелиш шестица от тотото:)
И за да се върнем на темата - при мен се е получавало от раз само с професионалистка. Имам предвид - да изживея точно това което искам на 100%. В останалите случаи винаги е имало определени задръжки, известен страх, подозрение...все неща дето не ти дават да се отпуснеш на първия плей и ти трябва време за да ги преодолееш.
В отношенията с професионалистка понякога остава съмнението дали наистина нещата са се получили или тя те е накарала да мислиш така. Ако е наистина професиналистка, би могла разбира се да те избави от това съмнение.
Случването на нещата от раз вероятно е възможно, но то зависи и от това какво точно наричаме "случване". Установяването на отношенията доминиращ-подчинен не е еднократен акт, а процес, който при различните партньори може да бъде с различна продължителност и интензивност. Среща на партньори с еднаква степен на подготовка и предпочитания е с почти нулева вероятност. Ако при някого се е получило - може само да му се завижда. Но за мен остава отворен въпросът "А после какво следва?"
А по отношение на офтопика - жените по-трудно преодоляват страха си от социална санкция. Ако един мъж има по-свободни разбирания - той е пич, но ако ги демонстрира жена - тя е ***** (автоцензура!)
Всичко е строго индивидуално. Зависи от нагласата, собствената. Много е важно да знаеш дали точно това искаш.
Ако не се получи от първият път много хора се отчайват. При мен не стояха така нещата. Попаднах на точната компаньонка, с която да реализирам фантазиите си . После вече минах на "неплатеният вариант".
Да си призная не съжалявам че започнах с професионалистка. Като цяло там риска е по малък, съответно травмите са минимални.
Докъто ако се съберат двама лаици ,които да опитват разни неща . На принципа на опита и грешката минава известно време докъто да се стиковат.
В една "рецепта" трудно може да се "маха" нещо... Обикновено, за да се балансира вкусът, се добавя нещо от другите продукти или нова съставка. При сготвянето на емоции и преживявания всичко това... може да набъбне, да накипне и... в крайна сметка - не може лесно да се изхвърли в кофата за боклук... Може би се търсят кошчета за душевни отпадъци, но... къде са те и има ли смисъл?
Профил
Вход
