(лат. gens - род, произход; genero - раждам, произхождам)
Понятие в психологията и сексологията, дефиниращо съвкупността от анатомичните, физиологичните, психичните и поведенческите характеристики, присъщи на даден пол, които отличават мъжете и жените. Всеки индивид се окачествява като мъж, жена или съчетания на едното с другото в резултат от сложните взаимодействия между вродените заложби и съответното културно-социално развитие (полова социализация). В редки случаи субектът не приема предлаганата му роля и отхвърля модела на поведение, като "прекодира" тази идентичност.
След раждането на детето биологичните фактори на половата диференциация се допълват със социални: на основание на гениталната външност на новороденото се определя неговия граждански (паспортен, акушерски или аскриптивен, приписан) пол, в съответствие с което, детето се възпитава (възпитателен пол) и т.н. Всички тези обстоятелства се натрупват като жизнен опит, формиращ окончателната полова и сексуална идентичност на възрастния човек.
Стереотипът на общественото съзнание отъждествява пола със сексуалността, а и нерядко зад gender-отношенията стои въпросът за половото доминиране. За да се разграничат общополовите свойства (като фенотип) от сексуално-гениталните, сексуално-еротичните и сексуално-прокреативните качества, известният сексолог Джон Мъни (John Money, 1955), изучаващ биологичните явления хермафродитизъм и транссексуализъм, въвежда в науката за поведението заимстваното от граматиката понятие gender.
